English Български

Местоположение: Черноморие
Тип: на път с кола; природни и исторически забележителности; пещери; Черно море; България
Подходящо за деца: да; с удобна раница за носене на бебета и по-малки деца

Изобилие от панелни комплекси, внезапно избухващ рев на неумолимо настъпващи багери, мръсни и претъпкани плажове и море, щедро поръсени с германо- и рускоговорящи пенсионери или пияни тийнейджъри… Това е картинката, която изниква в съзнанието на туриста, посетил родното Черноморие през последните  години. Отчайващо, нали? Оказва се обаче, че тук-там все още има запазени оазиси, останали незасегнати от напъните на строителните предпиемачи да уеднаквят пейзажа по морската ни ивица с този в столичния квартал „Люлин”. Такова място е археологическият резерват Яйлата.

Местността, известна със запазените на територията си скални жилища (101 на брой, датиращи от 5 в.пр.н. е.) и ранно-византийска крепост от 5 век, се намира на 2 км южно от Камен бряг и на 18 км североизточно от Каварна, в непосредствена близост и до курортното селище „Русалка”. Яйлата всъщност представлява приморска тераса с площ от 300 декара, отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви. От особеностите на терена идва и името й, което в превод от туркски означава „високо пасище”. През вековете е обитавана от траки, гърци, римляни, славяни и прабългари, като всяка една от изброените култури е оставила своя отпечатък по тези земи.

Yailata

Яйлата

Решаваме да се отправим към Яйлата в един учудващо хубав за навъсената пролет ден. До преди няколко години местността е съвсем дива и непозната за широката публика, разбираме от наши приятели, които ще са ни екскурзоводи днес. За съществуването й знаят единствено местните хора, рибарите, археолозите и старите къмпингари, разказват ни още те. Именно в скалните жилища-пещери намират подслон къмпинагрите в топлите летни вечери. Разпростират се в 2 или 3-стайните обиталища на древните хора или пък спят  на плажа, през деня се наслаждават на спокойствието на откъснатия морски рай, а вечер се събират край огъня. Тогава все ще се намери някой, който да засвири на китара или тарамбука и да въплъти вълшебството на мястото и в музика.

Yailata

На тази старовремска романтика отдавна се опитват да сложат край строители и предприемачи. А след старта на проект „НАР Яйлата –туристическа атракция с развита и достъпна инфраструктура” къмпингарите малко по-малко започват да изчезват. Затова пък навсякъде из резервата изникват табелки, информационни табла и кошчета за боклук. А в самото начало на пътеката, която отвежда навътре в резервата, е пльоснат паркинг и малко къще, което претендира да е информационно бюро. Мургавият чичка, който го стопанисва, пък претендира да му дадем по 3 лв. за вход. Искането му предизвиква недоволство у приятелите ни, които години наред се разхождат из местността, без да се налага да заплащат за това, но какво пък? Разделяме се с крупната сума и пристъпяме навътре в Яйлата.

Нищо от това, което написах до тук или което ще напиша още по тази тема, не би могло да изрази изцяло красотата на гледката, която се разкрива пред мен в този момент. Сигурна съм, че ще е не по-малко красиво през лятото, убедена съм, че и да дойда през есента или зимата пейзажът отново ще ми спре дъхът, но на пролет цветовете именно в тази част от България преливат по такъв невероятен начин, че ми се ще само да стоя и да гледам. Нищо друго. Тревата е наситено зелена, а морето е в онова синьо, което асоциирам с ваканционните картички, но отдавна не бях виждала на живо. Отстрани по пътеките избуяват макове, диви божури се катерят по навъсените скали.

Yailata

Бързо се ориентираме из резервата и дори не се налага нашите екскурзоводи да се напъват да се сещат кое къде е. Табелка ни отвежда по тясна, но обезопасена пътечка над разбиващите се вълни първо към крепостта и оттам към скалните жилища. Самата крепост не успява да ни впечатли особено. От нея частично са запазени четири кули и кула-порта и общо взето си е като всяка друга древна купчина камъни. Много по-интересни се оказват пещерите, вдлъбнати в скалите над ревящото море. До тях се стига лесно по каменни стълби, може да се влезе във вътрешността им и да се разгледат. В някои от древните жилища все още се разпознава коя стая за какво е била предназначена – дали по одъра или по подобията на долапи, издълбани в скалите.

След като се разхождаме и доволно наснимаме из пещерните апартаменти се отправяме да търсим скалната църква „Св. Константин и Елена”, прочута със запазените по стените й прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони. Опитите ни да я открием не се увенчават с успех и се задоволяваме с разглеждането на тракийска винарна от 4 в.пр.н.е. , на която се натъкваме ненадейно.

Yailata

Така неусетно стигаме до края на пътеката, отвела ни е до морския бряг и до бебета-скали, на които човек може да поседне, да послуша морето и да погледа как се разбиват вълните в краката му. Друга пътека влиза навътре в шубрка и стига оттатък скалите на малък плаж, а после чак до „Русалка”. Решаваме да не ходим повече и да си починем тук. Мълчим и просто се наслаждаваме на последните слънчеви лъчи.

Yailata

Текстът е писан през 2010 г. – оттогава набезите на „цивилизацията на панелките“ прави непрекъснати опити да завземе и Яйлата.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *