English Български


БЪЛГАРИЯ / ПО СВЕТА / ПОЛЕЗНО


Ваканция в Рим с дете за 3 дни (обиколката)

English Български

Местоположение: Италия
Тип: 3-дневна екскурзия; исторически забележителности; Италия
Подходящо за деца: да

Какво може да се види в рамките на ваканция в Рим с дете за 3 дни? В миналата ни публикация обърнахме внимание на планирането на екскурзията. А в тази ще ви разкажем за красотите, на които успяхме да се полюбуваме в столицата на Италия.

Както вече споделихме, всички интересни забележителности на Рим са разположени в центъра, на пешеходно разстояние една от друга. Така че трябва да изберете начална точка (нашата беше площад Венеция) и да започнете да ходите. Със сигурност ще видите повече, отколкото сте планирали. Просто в Рим всяка сграда, базилика, фонтан и площад са забележително красиви. А из малките улички се крият множество такива гледки.

Рим, ден 1
Площад Венеция – Ларго ди Торе Аржентина – Площад Навона – Пантеонът – Фонтанът Треви – Испанските стълби

Кацнахме в Рим рано сутринта – в 8 часа, и слава богу, че имахме уреден транспорт. Не съм сигурна, че след ставането в 4 през нощта мозъкът ми щеше да функционира правилно да уредя на място и придвижването до квартирата.

Първото ми впечатление от Рим е колко по-различна е растителността – високите и елагантни пинии придават допълнителен аристократизъм на изящния Вечен град и околностите му.

След като се настанихме и освежихме, поехме към първото ни приключение из града. За този ден, като се има предвид малкото часове сън заради полета, бях планирала небрежна разходка из историческия център. Пристигнахме на площад Венеция и се сблъскахме за първи път отблизо с великолепието на Рим. Както и с тълпите туристи.

Разположен в подножието на хълма Капитолия, до форумът на Траян, площад Венеция не е пешеходна зона, а трафикът около него е голям. Струва си обаче човек да се изкачи по стълбите към двореца Венеция (някогашно посолство на Венеция в Рим) и да разгледа отблизо статуята на крал Виктор Емануил II, разположена пред него. Гледката отгоре е страшно красива. Скоро осъзнахме, че това е обичайно за Рим. Накъдето и да поемеш, накъдето и да погледнеш те посрещат галещи окото картини на красиви сгради, площади, статуии.

Наснимхаме добре околностите и поехме към площад Навона. Съвсем случайно по пътя попаднахме на  Ларго ди Торе Аржентина. Това, според последните археологиечски открития, е лобното място на Юлий Цезар.

Хапнахме наблизо в една пицария, която не ни впечатли особено и продължихме към площад Навона. Най-забележителната част тук е Фонтана на четирите реки. Създаден през 1651 г. от Бернини по поръчка на папа Инокентий X, фонтанът е просто великолепен. Представлява четири мъжки фигури, които символизират реките Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата.

Следващата ни спирка беше Пантеонът, който може да се разгледа, без да се плаща вход. Той е построен между 188 и 125 г.пр.Хр. по поръчка на Адриан в чест на римските богове. Сградата е в изключително добро състояние, благодарение на реновации от времето на византийския император Фока, когато през 609 г. е превърнат в християнска църква. През епохата на Ренесанса тук започват да погребват видни личности, сред които крал Виктор Емануил II, Умберто I и художникът Рафаел и неговата годеница.

Pantheon

Днес човек може да се разходи из внушителната сграда и да се полюбува на различните епохи, които са оставили своя отпечатък. Най-интересната част ми беше куполът, в чийто център е разположен отворен кръг, наречен окулус или Окото на Пантеона. През него влиза естествена светлина, а когато вали дъжд, четох, че е много интересна гледка. Водата безпроблемно се изцеждала по специално изградена на пода дренажна система.

Разгледахме Пантеона и тръгнахме към следващата изящна емблема на Рим – фонтана Треви. По пътя, виещ се през големи булеварди и тесни, характерни за Италия улички, попаднахме на Venchi – най-доброто джелато, което някога съм опитвала. Вниманието ни привлече дългата опашка и стената от стичащ се шоколад зад витрините с разнообразни вкусове джелато. Определено си струваше чакането, а и цените не бяха високи за Рим – две топки във вафлена фунийка, натопена в течен шоколад и ядки, струваше 4.70 евро.

Заредени с енергия, посрещнахме гледката на един от най-известните фонтани в света –Треви (името си носи от трите улици, които се свързват на площада, на който е изграден).

Построен през 1762 г. от Никола Салви, всъщност първото, което се набива на очи, е, че едва може да се добереш до фонтана, камо ли да хвърлиш стотинка и да пожелаеш да се върнеш в Рим. Туристите са на огромни тълпи и е съвсем разбираемо – склуптурната сцена, дело на Пиетро Брачи, е наистина безкрайно красива. В центъра е бог Нептун, а от двете му страни са разположени две женски фигури, символизиращи изобилието и здравето. Ако имате късмет или посетите фонтана в ранните или късните часове, бихте имали възможност да го заснемете, без в кадър да влезе някой случаен японец.

В нашата програма след фонтана Треви дойде ред на последната забележителност за деня – площад Испания и Испанските стълби – популярно място за почивка на туристите в Рим. Построено със средства, дарени от френския дипломат Етиен Гефи през 1723-1725 г., стълбището с близо 140-те стъпъла свързва площад Испания с църквата Света Троица на Хълма. В подножието на стълбите е фонтанът Баркача, а наоколо по площада са разположение бутици на прочути модни марки – Гучи, Прада, Версаче. Стълбите са наистина притегателно място да туристите, така че ако искате да си направите хубав кадър за спомен, посетете ги в по-ранните часове. Внимавайте също така с хапването на стълбите – забранено е и карабинерите зорко следят това правило да се спазва.

След като видяхме и това красиво чудо на Рим, имахме вече желание да се прибираме в квартирата. Беше настъпил късен следобед и малката даваше да се разбере, че иска най-накрая да отиде и на „пълзалка”. Най-удобният транспорт беше метрото, чиято спирка е разположена много близко до площад Испания. Оказа се обаче, че е затворено и дори дадохме кратко интервю за журналисти от италианската телевизия, които дебнеха наоколо. Питаха ни дали сме разочаровани от това неудобство, ние послушно потвърдихме и се запътихме да търсим спирката на верния автобус 916.

Рим, ден 2
Ватиканът – замъкът Сан Анджело – парк Вила Боргезе

Този ден от престоя ни в Рим се падна доста дъждовен. Щастлива случайност беше, че точно тогава бях резервирала билетите за разглеждането на музеите на Ватикана. Както вече споменах по-горе, най-добре да си закупите онлайн skip the line билети от официалния сайт. Така направихме и ние. След като разгледахме и наснимахме внушителния площад Свети Петър пред едноименната базилика, се отправихме към входа на музеите.

Служители на Ватикана са разположени навсякъде из площада и бързо ни упътиха към входа. Предупредиха ни, че ако после искаме да разгледаме базиликата (чийто вход е безплатен), ще трябва да се върнем на площада и да се наредим на огромната опашка. Или да закупим skip the line билет и от музеите директно да влезем в нея. Сметнахме, че няма да се възползваме от тази оферта. Бяхме решили предварително, че няма да подлагаме дъщеря ни на тълпите из Ватикана и с баща й останаха на свободна програма из Рим. Преценихме, че ще ни отнеме повече време, ако включим и базиликата в програмата си, а не искахме да ни чакат повече от необходимото. Ако имате повече време на разположение обаче, най-добре към билета за Ватикана добавете и skip the line за базиликата. Наистина не си струва човек да си губи времето в чакане, когато има толкова много за разглеждане из Рим.

Първият музей, който посетихме във Ватикана, беше Египетския музей на Григорий. Не ме впечатли особено много, тъй като вече се бях нагледала на подобни артефакти в Британския музей преди години. Короната на изложбата е египетска мумия, която ми се стори доста зловеща.

След това поехме из галериите, изрисувани от Рафаело, и към Сикстинската капела с прочутите стенописи по тавана, дело на Микеланджело. Най-разнообразни експонати – склуптури, гоблени, географски карти, са пръснати из различните музеи по пътя. За да видите всички, трябва да извървите 8 км. Най-добре е да си вземете аудиогайд на входа – така ще определите сами темпото си на придвижване и ще знаете къде какво срещате.

Имайте предвид, че тълпите в Сикстинската капела са огромни. Забранено е да се снима и зорки служители следят за спазването на това ограничение и подканват човек да не се застоява много на едно място, за да могат да влязат следващите на ред. Тук ние се объркахме и вместо към изхода от капелата, се вляхме в потока от групи с тур водачи към базиликата. Никой не ни спря по пътя, но после четох, че по принцип гледат да не пускат случайни туристи, които не са си платили за туристическа обиколка. Така се озовахме директно в базиликата. И сигурно щяхме да я разгледаме, ако не трябваше вече да се връщаме при детето и бащата. Нищо – това е просто още един повод да се върнем в Рим.

Следващата ни спирка беше замъка Сан Анджело. Първоначално замъкът е мавзолей на Адриан, после се превръща в резиденция на папите и хранилище за ценностите им, както и в затвор.

Днес е музей, който съхранява разнообразни интересни експонати. Сметнахме, че детето няма да издържи да го разгледаме отвърте и затова наснимахме доволно сградата отвън, както и красивите статуии по мостовете на Тибър наоколо.

Ако времето не беше толкова лошо, щяхме да включим в програмата си за този ден и разглеждане на парка Вила Боргезе и евентуално и зоологическата градина, разположена в едната му част. За съжаление, ту спираше, ту почваше да вали и не ни се отвори тази възможност. Всъщност в околностите на Вила Боргезе може да се видят още много неща – Медичи, галерия Вила Боргезе. Самият парк също си струва да се обиколи, но както вече подчертахме – в хубаво време.

Рим, ден 3
Капитолийският хълм – Римският форум и хълма Палатин – Колизеум – Трастевере

През третия ден от ваканцията ни, дойде ред да се разходим из античния Рим. Обиколката започнахме от Капитолийския хълм, в близост до площад Венеция. Именно тук според легендата са откърмени от капитолийската вълчица близнаците Ромул и Рем. Към хълма се изкачихме по стълбите, проектирани от Микеланджело. В действителност целият площад на хълма е дело на великия художник по поръчка на папа Павел III. В центъра му е статуия на император Марк Аврелий (копие на единствената останала от античността конна статуия), а наоколо са разположени три дворци, днес превърнати в Капитолийски музеи. Срещу 15 евро из най-старите публични музеи в света (датиращи от 1471 г.) може да разгледате множество интересни експонати. Сред тях са оригиналът на статутията на Марк Аврелий, статуията на Капитолийската вълчица и много други произведения на изкуството от Древен Рим и Елада, средновековието и Ренесанса.

Ние нямаше как да вместим в програмата си Капитолийските музеи, тъй като за този ден вече имахме доста планирани забележителности. Но ако сте за повече време в Рим, определено си струва да ги посетите.

След разглеждането на Капитолийския хълм се спуснахме надолу и се озовахме в близост до входа на Римския форум и хълма Палатин. Въпреки ценните съвети, които споделяме в предишния пост, не си бяхме взели онлайн skip the line билети за тях и се наложи да чакаме 1 час (бяхме чели, че тук опашката върви по-бързо, отколкото пред Колизеума). Това е грешка, която ви препоръчваме да не повтаряте – разликата в цената е смешна – вместо 12 евро* skip the line билетът е 14 евро, но пести ценно време в Рим. Независимо как се сдобиете с него, билетът ви дава достъп не само до Форума и Палатин, но и до Колизеума (трябва обаче да посочите точен час, в който искате да го разгледате).

Първоначално, снимайки древните руини на Форума от висотата на Капитолийския хълм, се зачудихме дали всъщност има смисъл да го разглеждаме. Особено след като се сблъскахме с опашката на входа. В крайна сметка не съжалихме и за секунда, че се наредихме на нея. Обиколката на най-стария площад на Древен Рим, разположен в долина между хълмовете Палатин, Капитолий и Есквилин, си струваше цялото чакане и отгоре. През вековете тук са се издигали храмове на римските божества и триумфални арки на императори, а в по-ново време базилики. Днес от някогашното му величие са останали предимно колони и каменни блокове, но мястото е толкова живописно, че си заслужава да се разходите из него. Имайте превид, че настилката е комбинация от чакъл и камъни и бутането на бебешка количка тук е предизвикателство. Ако сте с бебе или малко дете, най-удобно ще ви бъде да го разгледате с бебешка ранцица. Самите вие се подгответе с удобни обувки.

Табелки ще ви опътят нагоре по пътека към хълма Палатин, от който се разкрива невероятна панорама. Според легендата именно тук Ромул основава града, който носи неговото име – Рим. По-късно на хълма императорите строят своите дворци, като началото поставя Август. В някои от по-запазените сгради, сред които неговият палат (нали се сещате откъде идва тази дума) все още могат да се видят фрески на над 2000 г.

След като разгледате всичко от интерес тук, трябва да излезете от Форума и да се наредите на опашка за вход в Колизеума, който е разположен в непосредствена близост. Тъй като вече ще сте закупили билет, както и останалите на опашката, влизането не отнема много време. Показвате билета, минавате проверката за оръжие и други опасни предмети и се озовавате под внушителните сводове на древната арена. Строежът й започва през 70 и 72 г. от император Веспасиан и е завършен през 80 г. от Тит. Използван за зрелищни гладиоторски борби, той е побирал 50 хиляди зрители. Днес един от основните символи на Рим е частично разрушен от заметресения и разграбване на каменни блокове през вековете, но все още е изключително внушителна гледка.

Важно да се знае за хората с бебета и малки деца: настилката пред Колизеума е под формата на огромни каменни блокове с разстояние между тях. Придвижването с количка ще е затруднено тук, но веднъж влезете ли в самата сграда, няма проблеми. На разположение са асансьори, благодарение на които може да се качите и до втория етаж и да обиколите и наснимате амфитеатъра.

В нашата програма след разглеждането на Колизеума на дневен ред беше обяд. Бяхме решили, че за целта ще отскочим до артистичното сърце на Рим – квартала Трастевере. Трамвай 3, чиято спирка е наблизо, ни отведе там за 15 минути. Живописни тесни улички, уютни ресторантчета и малки магазинчета със сувенири са пръснати навсякъде из квартала.

Уморени от обиколките ние седнахме в първото свободно заведение – Ombre Rossе, в близост до базиликата Санта Мария ин Трастевере, и това ни решение се оказа изключително добро. Пицата беше превъзходна, а обслужването не отстъпваше ни най-малко. Дадоха ни столче за детето и донесоха листа и моливи за оцветяване.

Ако имате възможност (или с други думи сте в Рим без дете), четохме, че вечер в Трастевере човек също може да си изкара много добре. Кварталът изобилства и от множество барове, където човек освен да хапне нещо вкусно, може да изпие някой хубав коктейл.

Вместо заключение

Мисията ваканция в Рим с дете за 3 дни всъщност се оказа съвсем изпълнима. Малката, трябва да отбележим, се държа изключително образцово и се наслаждаваше заедно с нас на новите гледки, а щом се умореше, подремваше в количката. Със сигурност не успяхме да видим всички красоти на италианската столица. Няма как това да се случи само за 3 дни, при това с дете. Но това е просто повод да се върнем отново във Вечния град.

* Италианските медии съобщиха в началото на април 2019 г., че входната такса за Форума, Палатин и Колизеума се вдига от 1 ноември 2019  – вместо 12 евро редовният билет вече ще е 16 евро. Поскъпването ще е придружено от нова „умна” система за вход, която се очаква да намали опашките за чакане. Дали това ще стане, само времето ще покаже.

Colosseum Rome
Ваканция в Рим с дете за 3 дни (планирането)

English Български

Местоположение: Италия
Тип: 3-дневна екскурзия; полезно на път; Италия
Подходящо за деца: да

Внушителна подготовка отне първата самолетна екскурзия с малката ни дъщеря – нашата ваканция в Рим с дете за 3 дни. Но си струваше. Не само защото Рим е невероятен град и надмина всичките ни очаквания, но и защото споделихме това изживяване с детето. Да, след години тя най-вероятно няма да си спомня, че е била във Вечния град. Но вярвам, че пътешествията са в състояние да нахранят душата не само на възрастните. А новите гледки и красоти, които срещнахме през трите дни в Рим, определено я впечатлиха. Да не говорим, че вече, съвсем по италиански, казва „чао” при всеки повод.

Ваканция в Рим с дете за 3 дни

Pantheon

Първата ни ваканция в Рим реших да организирам сама. Разгледах различните опции за самолетни билети в Google flights и потърсих апартамент в Airbnb. Маршрутите ни из Рим планирах бързо и лесно с помощта на апликацията Visit A City. Тя дава възможност да настроиш продължителността на престоя си в даден град, като добавяш във всеки ден различни забележителности за разглеждане. Можеш да зададеш стартовата си позиция (адреса на хотела или апартамента) и час на тръгване, а апът ти казва как (пеша или с какъв транспорт) и за колко време можеш да стигнеш последователно до различните забележителности, които си въвел. Предоставя и кратка информация за тях, което е също много удобно. Повече по темата как може сами да организирате екскурзията си може да прочетете тук.

Из Рим с детето се придвижвахме с количка – в историческия център настилката е под формата на павета и преодоляването й не представляваше голям проблем. Единствено във Форума и пред Колизеума е по-кофти за придвижване – там настилката е съответно чакъл и огромни камъни с разстояния между тях. Ако имате бебешка раница, би ви било по-удобно с нея по тези места. В количката обаче детето може да си поспи, когато се умори, затова и се движихме с нея.

Билети за забележителностите

Roman Forum

Препоръчвам горещо на всички, независимо дали с бебе и дете или не, да си закупят онлайн билети за забележителностите на Рим, особено за Ватикана, Римския форум, хълма Палатин и Колизеума. Те са малко по-скъпи* – за Ватиканските музеи и Сикстинската капела редовният билет без туристически водач е 21 евро вместо 17, а за Форума, Палатин и Колизеума (тези трите се резглаждат с 1 билет) е 14 евро вместо 12. Дават обаче възможност за т.нар. skip the line – вместо да чакаш на опашка, влизаш по бързата процедура. А опашките са наистина впечатляващи, дори извън сезона. Ние преценихме, че е по-добре да платим няколо евро повече, но да си спестим ценни часове в досадно чакане от кратката ни тридневна екскурзия в Рим. Трябва обаче да се избере точен час за посещението на забележителностите и съответно той да се спази, което не е лошо от организационна гледна точка.

Пътуването със самолет

Избрах да летим до Рим с Ryanair, тъй като на пръв поглед изглеждаше най-изгодно. След като обаче си платихме за 20 кг чекиран багаж, нормален ръчен багаж (политиката на компанията позволява само една малка безплатна чанта в самолета), за запазени места и предварителен чек-ин, билетите излязоха приблизително същата сума като на Bulgaria Air. Всичко премина изненадващо гладко (не бях летяла досега с Ryanair и се бях наплашила от многото негативни отзиви). Но честно казано, следващия път бих избрала Bulgaria Air – най-малкото защото местата са по-широки. Освен това полетите са в доста по-човешко време, отколкото на Ryanair – полетът ни на излитане с тях беше в 6:40, а на връщане – в 8 часа сутринта.

Как преживя дъщеря ни полета, навярно бихте попитали вие? Тя се държа изключително образцово. Тъй като още няма 2 години, седеше в мен по време на полета и се разтревожи леко само при излизането и кацането. По принцип има опция и да се закупи място за детето с намаление, но за час и половина до Рим реших, че няма смисъл. Ryanair дават право да качиш на борда безплатно чанта за бебе до 5 кг (само с бебешки вещи – храна, вода, дрехи, памперси), а с количката (препоръчително да е сгаваема) може да стигнеш до стълбите на самолета, след което им я предаваш. Отново не плащаш нищо, а може да пренесеш безплатно още една принадлежност – сгъваема бебешка кошара или столче за кола. Всъщност повечето самолетни компании осигуряват този комфорт на малките си пътници – просто разучете, преди да резервирате.

Настаняването

Rome accommodation

Голямата дилема къде да отседнем за нашата ваканция в Рим беше дали да е в центъра (където цените естествено са доста по-високи) или в някой близък квартал и да ползваме градски транспорт. Попаднах на доста приличен апартамент в AirBnb на по-малко от 2 км от Ватикана и на разумна цена и решението беше взето. Оказа се и изключително сполучливо. Апартаментът беше достатъчно просторен за нас (пътувахме освен с малката и с двете баби плюс една леля): с 3 спални (две с по едно двойно легло и една с две легла) и 2 бани, с кухня с всичко необходимо, трапезария и 3 балкона. Единственият недостатък беше, че едната стая – с двете легла, е най-вероятно преустроен килер и с много малко прозорче. Но ако става въпрос за кратък престой и човек няма намерение да се заседява вътре (все пак е в Рим), няма голяма драма. Най-големият плюс на апратамента пък е, че е разположен в приятен и тих квартал, на много комуникативно място – на минути от спирката на градския транспорт, който е доста редовен и те отвежда до всяка точка от интерес в Рим за 15-20 минути.

Тук е моментът да спомена с добро и собствениците на апартамента. Те бяха изключително мили и ни осигуриха бус с детско столче, който да ни посрещне от летището и да ни върне за 60 евро в посока. В апартамента бяха сложили детско столче за хранене и кошара за спане, така че малката беше уредена с удобства отвсякъде.

Имайте предвид, че където и да отседнете в Рим – в хотел, апартамент под наем или къща, трябва да платите туристическа такса в размер на 3.50 евро на ден. Плаща се при настаняването.

Общественият транспорт

Piazza Venezia

Всички исторически забележителности в Рим са концентрирани в центъра, на пешеходно разстояние една от друга. Отправна точка на нас ни беше площад Венеция – последна спирка на рейс 916, с който се придвижвахме. През първия ден тръгнахме на север от площада и разгледахме неописуемо красивите фонтани, Пантеона и Испанските стълби. През третия се насочихме на юг от площада, за да посетим Капитолия, Форума, Палатин и Колизеума. Вторият ден беше отреден за Ватикана и рейсът ни остави току пред площад Свети Петър.

Пътувахме с еднократни билети за обществен транспорт. Те могат да се ползват в продължение на 100 минути в различни превозни средства – автобуси, метро, трамваи, и са по 1.50 евро. Дневната карта е 7 евро, двудневната е 12.50 евро, а тридневната е 18 евро. Ние избрахме да ползваме по 2 еднократни билета на ден – един към центъра и друг наобратно, а не да си купуваме карти. Което беше доста разумно решение, защото не се наложи да ползваме повече транспорт.

Roma Pass

Има и опцията човек да си закупи т.нар. Roma Pass, който дава възможност да ползваш целия обществен транспорт плюс безплатен достъп до една или две забележителности и намаление за много други. Включени в Roma Pass са Колизеума и галерия Боргезе например, но не и Ватикана. Цената за 2 дни с 1 безплатен вход е 28 евро, а за 3 дни с 2 безплатни входа – 38.50 евро. Тъй като бяхме за първи път в Рим, при това с дете, решихме, че няма да имаме възможност да се възползваме максимално от намаленията на Roma Pass, така че да ни излезе сметката. Честно казано, не знам дали и иначе би имало смисъл. Просто за три дни няма как човек пълноценно да разгледа всички възможни забележителности.

Храната

Italian Food

Бях чела, че човек трябва да избягва ресторантите из центъра на Рим около големите туристически потоци – първо, защото цените са по-високи, и второ, защото храната не е чак толкова вкусна. Още първият ден в Рим, уморени от полета и обикалянето, се сблъскахме с правотата на това твърдение. Седнахме да обядваме в заведение, разположено на главна улица край Ларго ди Торе Аржентина, в което нито обслужването, нито пицата бяха нещо особено. Повече не повторихме тази грешка. Най-доволни останахме от малко ресторантче в Трастевере – Ombre Rossе, където хората бяха изключително мили (предоставиха ни столче за детето, листа и моливи за оцветяване), а пицата беше божествена. Където и да седнете навън да хапнете, цените са горе долу едни и същи. Пицата и пастата са около 10 евро, бирата – 5 евро. Бихте могли да се насладите на чаша Кианти на същата цена. В супермаркетите може да откриете страхотна прясна паста за около 2-3 евро пакета, както и огромно разнообразие от кашкавали и салами на прилична цена. Вината са смешно евтини – започват от 3 евро бутилката.

Тази публикация стана прекалено дълга! Затова подробностите какво разгледахме по време на нашата ваканция в Рим с дете за 3 дни четете в следващата.

* Италианските медии съобщиха в началото на април 2019 г., че входната такса за Форума, Палатин и Колизеума се вдига от 1 ноември 2019  – вместо 12 евро редовният билет вече ще е 16 евро. Поскъпването ще е придружено от нова „умна” система за вход, която се очаква да намали опашките за чакане. Дали това ще стане, само времето ще покаже.

Самотраки

English Български

Местоположение: Гърция 
Тип: 1-седмична ваканция; из острови; Гърция 
Подходящо за деца: да

Блажено спокойствие. Така може да се опише чувството, което ме обзе на Самотраки. Чувство, от което не мога да се отърся дни, след като се прибрахме у дома. Просто всичко на малкия гръцки остров – природата, местата, хората, те предразполага да се отпуснеш и да се наслаждаваш на момента.

Самотраки

Самотраки е разположен в северената част на Егейско море. Достъпен е с ферибот от Александрополис, пътят е два часа. Пристигайки, няма да ви посрещнат тълпи от турсити на плажа, нито огромни хотели, няма клубове или пък нощен живот. Само безкрайна брегова линия, кристално чиста вода, маслинови дървета, сред които се редуват розови и лилави цветя, и много, много кози (ще се върнем на козите по-късно). Над цялата тази красота се извисява Саос – най-високата планина на гръцки остров в Егейско море. Според легендата Посейдон е наблюдавал Троянската война от най-високия й връх.

В днешно време Самотраки е не толкова популярен сред гръцките богове, колкото сред младите хора, които отсядат в къмпингите. Те избират Самотраки по същата причина, която привлича и другите туристи. Островът предлага не само възможността да се отпуснеш на почти безлюдни плажве, но също така да се разходиш в планината, да се потопиш в езера край водопадите или в лековитата вода на горещи извори. Да не забравяме и за прочутата статуя на богинята Нике, изложена днес в Лувъра, открита на Самотраки. Нейна реплика може да се види в историческия музей на осторова. Светилището на великите богове, където статуята някога се е извисявала, заслужава също да се посети.

А сега, нека се разходим из Самотраки…

Терма

Therma Samothraki

Отседнахме в селото, прочуто с горещите си извори, което е разположено в северната част на острова. За съжаление, минералните бани бяха затворени по времето на престоя ни. Но това е още една причина да се върнем отново някой ден.

Селото е малко, но предлага най-различни места за хапване. Има и два супермаркета, от където човек може да си набави всичко необходимо. Плажът е на 10 минути пеша, наблизо е началото на пътеката за Саос, както и за водопадите.

Плажовете

Beach Samothraki

Самотраки ще ви предложи разнообразни варианти за релакс край морето и събиране на тен. Ето някои от най-популярните…

Пахия амос

Това е единственият пясъчен плаж на острова, разположен е в южната му част. Край плажа има ресторант (който предлага страхотна риба) и бар, може да се излегнете на шезлонг и чадър, които са безплатни при поръчка на питие.

Кипос

Пригтовете си храна и напитки, ако решите да поемете към този див плаж, който се намира в източната част на Самотраки. Плажът е съставен изцяло от камъчета, а наколо няма нито барове, нито ресторанти. Гледката на планината, която свършва в морето, както и спокойната кристално чиста вода си заслужават да дойдете поне един път.

Плажът на Терма

Therma beach Samothraki

Това беше най-близкият до нас плаж, на който се излежавахме най-често. Той отново е с малки камъчета, на разположение на туристите са два бара, които предлагат шезлонги и чадъри. А гледката отново гали окото.

Водопадите

Waterfalls Samothraki

Дефилето на Фониас се намира в северната част на Самотраки. Спускайки се от планината, реката оформя малки и големи водопади и езерца. Имайте предвид, че водата е по-студена от тази в морето, но и доста освежаваща. Пътеката до първия водопад е доста лесна, преминахме я с малката ни дъщеря на ръце. Доста напомня на тази, по която човек се изкачва от Княжево за Витоша. За да достигнете следващите два водопада обаче, трябва да се подготвите с удобни обувки, защото теренът става опасен. Докато слизахме от водопадите, видяхме, че някой е извикал линейка, а по-късно от хазяйте ни научихме, че непредпазливи туристи често попадат в инциденти там.

Планината Саос

Samothraki

Планината се разстила по целия остров и е първото нещо, което виждате от него, приближавайки с ферибота. Най-високият й връх – Фенгари, се извисява до 1611 м. Ние не успяхме да се разходим из нея, тъй като бяхме на почивка с бебе, както вече стана ясно. Но други български туристи, които срещнахме на острова, сравниха пътеката нагоре в планината с Кончето на Вихрен. Така че имайте едно на ум, ако решите да изкачвате Саос и си пригответе планинска екипировка.

Хора

Малката и живописна столица на Самотраки е разположена във вътрешността на острова. Тя ще ви очарова с традиционните си къщи, сгушени в прегръдката на скалист хълм, тясните и криволичещи улички, уютните таверни и великолепни морски залези. Оттук може да си закупите и интересни сувенири – ката сапуни с козе мляко, например.

Светилището на великите богове

Sanctuary Samothraki

Първите свидетелства за човешка дейност в светилището, датират от 7 век пр.Хр. Именно тук е открита статуята на Нике през 1863. Това е и мястото, на което се запознават родителите на Александър Велики – Филип II и епирската принцеса Олимпия. Според Плутарх това се случва по време на посвещението им в мистериите на Самотраки. Днес са останали няколко колони и много, много камъни от светилището, в което някога древните хора са почитали боговете си и са участвали в тайнствени ритуали. Повече за историята на мястото може да научите оттук.

За козите и хората

Населението на острова е около 3000 човека, а козите наброяват близо 100 хиляди. Така че не се очудвайте, ако по-често виждате кози, отколкото хора. Те са навсякъде – край плажа, в планината, по пътищата. Това е и причината в ресторантите да се предлагат повече специалитети с ярешко и агнешко, отколкото с морска храна. А местното сирене и мляко са много вкусни.

Студиа и кафене Раниа

Rania Cafe Samothraki

Нека сега ви разкажа за хазяйте ни от Студиа и кафене Раниа – Панос и Мария. Без да преувеличавам, те са най-милите хора, с които Air bnb досега ни е срещал. Хотелът им се намира в центъра на Терма, първият етаж е кафене, на втория са разположени студиата, които се състоят от стая с кухненски бокс и балкон. Посрещнаха ни много радушно и ни почерпиха с домашно приготвени традиционни сладки (в кафенето също така правят страхотно еспресо и най-добрата пица на острова). С удоволствие ще им гостуваме отново, не само заради перфектната локация, чистите стаи или гостоприемството им, а и защото те са наистина добри хора.

Преживяхме няколко приключения на острова и те не се поколебаха да ни помогнат. Накратко – навигацията на колата ни обърка и закъсахме в ужасен ров по безобразен черен път, а след това нашите приятели загубиха едно от трите си кучета по пътя за водопадите. Панос ни помогна и в двете ситуации – издърпа колата ни с джипа си, а после разпечата и разлепи обяви за изгубеното куче. За щастие, то се намери бързо и имахме възможност да се насладим на остатъка от почивката си. Така че, ако планирате да посетите Самотраки, най-малкото се отбийте в кафенето на Панос и Мария и се почерпете с неустоимо вкусни понички с мед или баклава. Заслужава си.

Черна гора

English Български

Местоположение: Балкански полуостров 
Тип: 1-седмична ваканция; на път с кола; Черна гора
Подходящо за деца: да, но би могло да е уморително за бебета и по-малки деца

Черна гора беше в списъка ни с желания от доста време и това лято най-накрая решихме да я посетим. Толкова много си заслужаваше! Малката държава, разположена на Адриатическо море, е с думи прости очарователна. Величествени планини свършват край морския бряг и накъдето и да отправиш поглед, се опиваш с живописни гледки.

На път за Черна гора решихме, че ще отскочим и до съседна Хърватия, а пътьом ще разгледаме и Дръвен град на Кустурица. Планът беше успешно скорен и се отправихме на балканското си приключение. *

Дрвен град

Montenegro_1

Това беше първата ни спирка, пътувайки с кола от България за Черна гора. Решихме да спрем в малкия етно град на Емир Кустурица, за да починем и хапнем там. Ако повторим този трип, със сигурност бихме останали и да пренощуваме.

Градчето е разположено в непосредствена близост до границата на Сърбия с Босна и Херцеговина. Построено е от режисьора за декор на филм, който снима в началото на 2000-те – Животът е чудо. Дори печели награда за архитектура с него през 2005 –  Philippe Rotthier European Architecture award.

Montenegro_2

Дрвен град, известен още като Кюстендорф, е наистина страшно красив. Намира се  високо в планините, а всички стради са от дърво, както предполага и името му. Улиците носят имената на прочути личности като Никола Тесла, Ернесто Че Гевара, Диего Марадона, Федерико Фелини, Ингмар Бергман. Атмосферата е прекрасна и отпускаща.

Нещата леко се променят навярно в края на януари, когато всяка година се провежда кино фестивала на Кустурица там. Известни актьори от цял свят идват в Дрвен град, сред които са и звезди от ранга на Джони Деп. Интересен факт е, че режисьорът е построил още едно етно селище, този път в родната Босна и Херцеговина – Каменград. Набелязали сме го за посещение при следващо пътуване.

Черна гора

Величествени и на пръв поглед непристъпни планини ни посрещат в Черна гора. Никак не е чудно, че името на държавата в превод означава черни планини – те са навсякъде и са впечатляващи. Най-интересната част е Которският залив, където предварително бяхме проучили, че искаме да отседнем.

Ето защо наехме къща в село Зеленика, в близост до Херцег нови – красива, стара, каменна къща, разположена в планината, с пищна градина и декор като от приказка. Открихме мястото чрез  airbnb.com и бяхме изключително щастиви от избора си. Това беше гледката ни.

Montenegro_23

Горещо ви препоръчваме също да отседнете край Которския залив по време на престоя си в Черна гора. Много са селищата, сред които може да избирате. Като сгушената в планината Зеленика или по-големи като прочутия Котор, прелестния Пераст или изпълнения с живот Херцег нови.

Имахме 4 дни на разположение в Черна гора и план как да разгледаме всички по-големи забележителности и плажове за това време. По-долу споделяме планираните ни в Google маршрути:

Ден 1

Ден 2

Ден 3

Ден 4

А сега, малко повече за местата, които посетихме…

Котор

Montenegro

 

Това е най-красивият и богат на атмосфера град, който посетихме в Черна гора. В стария град на Котор отчетливо се усеща венецианското влияние – в тесните улици, каменните къщи, малките площади.

Ще ви направи впечатление, че Котор е доста cat friendly място – котките са навсякъде. Заговорихме се по тази тема с учтива дама от едно от магазинчетата за сувенири. Тя ни разказа, че някога всяко семейство в Черна гора отглеждало поне по една котка. Считало се, че това носи добър късмет (а и помага в борбата с гризачите). С времето нещата явно са излезли извън контрол и котешката популация доста е нараснала.

Montenegro_13

Когато сте в Котор, разходете се до крепостта над града – гледката от върха е невероятна. Но бъдете подготвени – ще се наложи да изкачите 1350 стълби. След това ще сте си заслужили обяд или вечеря в някое от уютните ресторантчета из града.

Пераст

Нямахме големи очаквания за Пераст след красотите на Котор, но и този град ни изненада приятно.

Montenegro_19

Пераст няма обособена стара част, но традиционните каменни къщи са навсякъде. В центъра на града се намира стара камбанария, откъдето може да направите доста живописни снимки на околностите.

Montenegro_18

Плажът в началото на града е от камъчета, но приятен и със супер гледка.

Херцег нови

Старият град на Херцег нови също си заслужава да се посети. Бяхме си наумили да го разгледаме, след като се върнем от друг един малък трип – до така наречената синя лагуна.

Montenegro_20

За съжаление, обаче се оказа, че всички лодки тръгват към 10 сутринта от пристанището на Херцег нови, а ние малко закъсняхме. Така че се задоволихме само с разходка из града, обяд в приятен ресторант край морето и релакс на плажа. Което също не е лош начин да си прекараш времето.

Будва

Ако сте в 20-те си години и обичате нощния живот, Будва е вашето място. Тук също ще откриете стар град като в Котор и Херцег нови, макар и по-малък на размери.

Montenegro_17

За разлика обаче от селищата край Которския залив, в Будва ще видите много големи и грозни хотели, от всяко кафене и ресторант гърми висока музика, а младежи по бански пъплят на талази по улиците.

Шкодренското езеро

Най-голямото езеро на Балканския полуостров си заслужава да се види. Пристигнахме в отправната точка, откъдето се взима лодка – село Вирпазар, и на момента ни предложиха превоз.

Montenegro_5

Разходката с лодка продължи около 2 часа. Това е най-добрият начин да се насладите на красотите на езерото. Включваше малка закуска, безплатна бира и спирка край плаж, където имахме възможност да поплуваме.

Искате да знаете още за Черна гора? Отидете и вижте сами! 

Плажовете

Черна гора не се слави с пясъчните си плажове. На влизане и излизане от водата навярно ще изглеждате като някой, явил се за прослушване за „Живите мъртви“. Морското дъно в повечето случаи е изцяло от камъни, така че подгответе се със специални обувки. .

Бяхме си набелязали два пясъчни плажа, когато проучвахме за трипа – Плави хоризонти, в близост до Которския залив, и Дробни пясък  край Будва. Успяхме обаче да посетим само Плави хоризнти. Плажът в действителност е пясъчен, но доста пренаселен.

Храната

Черна гора е част от Сърбия до 2006 г., така че плескавицата ще бъде част от менюто ви поне веднъж. В повечето ресторанти носят хляб, без да сте поръчили, а услугата е включена в сметката. По време на престоя ни в Зеленика най-често се хранехме в ресторант Морето, където скарата и обслужването беше на отлично ниво – големи порции, добри цени и приветливи сервитьори.

* По пътя

Пътуването ни на отиване и връщане от Черна гора и Хърватия си беше истинско приключение. Отне ни близо 18 часа в посока, не толкова защото разстоянието от България е чак толкова голямо, а защото още преди влизането в Черна гора започват кошмарни завои. На отиване минахме през Сърбия и Босна и Херцеговина, а на връщане през Албания и Македония.

Босна и Херцеговина и Албания ни впечатлиха с много красива природа – високи планини и наситено сини реки. Пътищата им обаче са под всякаква критика – тесни, с много завои, често без мантинели, а местните карат безобразно. Незнайно защо в Албания има страшно много автомивки и вода тече навсякъде.

Бали

English Български

Местоположение: Индонезия 
Тип: 1-седмична ваканция; из острови 
Подходящо за деца: да

Януари за мен винаги е бил сняг и лед, мрачно време и топли напитки, докачливо настроение и кратки дни. Но вече не. За мен януари отсега нататък е безкрайно синьо небе, спиращи дъха залези и щастливи, усмихнати хора. Причината е Бали – място, което е като оживял от пощенска картичка тропически рай. Посетихме красивия и вечно зелен индонезийски остров в началото на годината, когато дъждовния сезон трябваше да е в разгара си. За щастие обаче, случихме на идеално време, във всеки един смисъл.

Из острова

Бали е сред 17 500 острова на Индонезия, най-известен с плажовете си. Условията за сърф и събиране на тен са наистина перфектни. Но Бали е много повече от това – с пищните си тропически гори, населени с необичайни същества, великолепни индуитски храмове и забележителна култура.

Още с пристигането ще ви засипят с всякакви оферти за разходки из острова, така че най-добре е да не резервирате предварително нищо. Проверете какво си струва да се посети (почти всичко) и наемете шофьор, който да ви развежда, щом се настаните в хотела или хостела си. Това направихме ние и беше най-доброто решение.

Избрахме квартирата си чрез Airbnb – Maya village в Кута. Представляваше комплекс от няколко по-големи и малки къщи със самостоятелни дворчета. Оказа се съвсем прилично място, недалеч от плажа на Кута, с приятелски настроен персонал и приятен бар, където сутрин закусквахме (закуската беше включена в цената – омлет или сандвичи, купа с пресни плодове), а вечер се събирахме за по питие преди вечеря. По време на престоя ни строяха и басейн, така че най-вероятно вече и той се предлага като екстра.

Bali

От комплекса бяха организирали  шофьор, който да ни посрещне на летището. Наехме същия човек да ни развежда из острова, като цената беше 500 хиляди индонезийски долара за целодневен трип на 5 човека. Не се стряскайте от нулите, сумата всъщност е по-малко от 50 щатски долара. Имахме възможност да избираме сред различни турове из острова, а шофьорът търпеливо ни изчакваша да разглеждаме различните забележителности и споделяше полезна информация. Но дори и да не попаднете на гид чрез мястото за настаняване, което изберете, по улиците ще ви засипят с всякакви оферти за разходки, вероятно и за по-малко пари.

Ако отседнете в Кута като нас, бъдете подготвени за тълпи от хора, силен шум, екзотични миризми и активен нощен живот. Честно казано, ако се върнем в Бали (което много ни се иска), ще изберем за нощувка някое по-тихо място, вероятно в северната част на острова. Независимо кое селище изберете за щаб квартира, внимавайте как пресичате улиците, защото скутерите са навсякъде. Те са основния начин на придвижване на местните, които карат доста безразсъдно.

Бали

Посетихме страхотни места по време на престоя си в Бали, които горещо препоръчваме:

Улувату е един от шестте храма, духовни стълбове на острова. Разположен е на висока 70 метра скала и предлага невероятна гледка към Индийския океан.

Тук може да станете свидетели на невероятни залези и да гледате представление на традиционния кечак. Уникалният балийски танц не е съпроводен от оркестър, а от мъжки хор от 70 души.

Bali

Гората на маймуните в Убуд  ще ви предложи да надникнете в ежедневието на обитателите й. Но внимавайте – маймуните са известни като умели крадци, затова добре пазете ценностите си. Наш приятел беше „нападнат“ от маймуна, защото се разхождаше с плик с току що купена тениска. Малкото зверче се опита да я превзема и ако не беше реагирал светкавично, щеше да се раздели с покупката си. Така че прибирайте всичко в чанти и раници, закопчавайте добре и дръжте близо до тялото си.

Bali

Оризовите тераси Тегалаланг със сигурност ще ви впечатлят с красотата си. Ние спряхме край тях на път за Убуд за по снимка.

Bali

Вулканът Кинтамани  е наистина зашеметяващ и всъщонст е действащ вулкан. Обядвахме в ресторант с гледка към него и езерото Батур за 130 хиляди индинозийски долара на човек и отворен бюфет. Това беше най-доброто място за опитване на най-различна местна храна. А беше и доста вкусно.

Bali

Храмът на свещенната вода Тирта Емпул е мястото, което балийските индуисти избират за ритуално пречистване. Може да се разходите из него и да се насладите на красивата архитектура и природа.

Bali

Спряхме в плантация за кафе на връщане от един от триповете ни. Така опитахме прочутото Копи Лувак – най-скъпото кафе в света, което се приготвя от изпражненията на цибетка. Имахме възможността да срещнем цибетка и други интересни същества.

Bali

Waterbom е третият най-добър парк в света и първият в Азия според TripAdvisor. Може да прекарете цял ден тук, пробвайки различните атракционни. Входът е 490 хиляди индонезийски долара на човек. Струва си!

Bali waterbom

И плажовете, които посетихме…
Пандава

Bali PandawaBeach

Кута
Bali KutaBeach
Паданг паданг

Bali Padang

Блу пойнт

Bali BluePoint

На нас не ни стигна времето, но ако се върнем, със сигурност ще посетим храма Танах Лот и водопадите Тегенунган. Какво още може да се прави на Бали? Може да изкачите планината Батур или да се разходите из Убуд – артистичния център на Бали, дом на много галерии и магазини за занаяти. И не на последно място – да си подарите спа и масаж процедури в някое от множеството студиа.

Преди да поемете към Бали, имайте предвид, че:
  • Времето на острова е горещо през цялата година, температурите са константни, независимо дали е ден или нощ. Приберете в багажа само летните си дрехи, бански и сандали – нищо друго няма да ви трябва.
  • Може да се наложи да пробвате доста банкомати, преди да попаднете на някой, който работи с вашата карта. Нашите бяха съвместими с тези на Maya bank. Най-добре е да имате в себе си и кеш.
  • Не забравяйте да вземете препарат срещу насекоми – рискът да хванете малария или денга не е много висок, но по-добре е да не се излагате излишно на него. D
  • Местната кухня е доста пикантна, а най-добре е да не хапвате от храната, която се приготвя в будки на улицата. Изберете си хубав ресторант, където да пробвате балийските ястия – като наси горенг (пържен ориз) с пиле или морска храна.

Bali

Случаен факт

По уличите, пред домове и ресторанти, на плажовете и въобще навсякъде ще видите малки купи, пълни с цветя и плодове. Местните ги приготвят всяка сутрин като дар за индуски богове, които почитат. Така че внимавайте да не стъпите или бутнете някоя от купите – никой няма да ви направи забележка, но ще е доста грубо от ваша страна.

Бали всъщност е единственият остров от Индонезия, където се изповядва индуизъм (останалата част са мюсулмани). Жителите му вярват в кармата и се стремят да не правят зло никому.

Любопитно е да се отбележи, че през март всяка година на острова се чества Денят на тишината. Всичко затваря, дори летището, а местните жители се усамотяват в домовете си и не общуват дори един с друг. Специална полиция следи за спазването на тази традиция. Имайте предвид този факт, ако планирате посещение на Бали през пролетта.

Bali

Yes, boss?

Местните са повече от приятелски настроени и вежливи. Ще ви предложата да ви закарат, където пожелаете, с кола, бус или скутер, ще се опитат да ви продадат абсолютно всичко (може да прекарете цял ден в пазарене с тях), а усмивките никога не напускат лицата им. Не се учудвайте, ако искат да се снимат с вас – европейците сме голяма екзотика за тях.