English Български


easter
7 седмици преди Великден и след това

English Български

Възраждането на природата и възкресението на Христос се преплитат неотменно във вярванията и обичаите, свързани с отбелязването на най-големия пролетен празник – Великден. Като дата той е подвижен в календара (най-ранно може да бъде на 4 април, а най-късно на 8 май). Условието е да се падне в неделята след първото пълнолуние, последвало пролетното равноденствие (21-22 март). Естествено, не е случаен фактът, че Великден се отбелязва точно в този период, когато мнимата смърт на природата – зимата, се заменя от пролетта – раждане и възкресение. Нека сега обаче обърнем внимание на българските традиции, свързани с празника – от великденските пости до Гергьовден.

Прошка се иска през Сирната неделя

Постите започват 7 седмици преди Великден. Първата седмица се заговява от месо, а на следващата от всякакви млечни продукти. Между неделята на месни заговезни и тази на сирни заговезни е тъй наречената сирна неделя (но в смисъл на седмица, не на самия ден). В нейните рамките по традиция се иска прошка от по-възрастните хора в семейството. На самия ден – неделя, на масата са се слагали само млечни продукти и баница,  „амкат” се яйца и халва.  Яйцето и халвата са се връзвали на червен конец, който после се е палил, а въгленът му се е забърквал с различни билки като лек срещу болести.

Друга традиция, свързана с този ден, е паленето на огньове. В митологията огънят е проекция на слънцето, но огньовете са били и с практична функция – много често снегът вече се е стопил, особено ако Великден е изтеглен към май месец, а дворовете е трябвало да се изчистят. Хората са прескачали огньовете с идеята да се предпазят за в бъдеще от змии, гущери и други гадини. Още един любопитен обичай, свързан с този ден, е, че ергените са правели стрели от слама и са ги изстрелвали по дворовете на момите, които са харесали. Много често са ставали пожари, а селата са се огласяли от люти ругатни.

Младенци и хлебчетата за баба Шарка

След сирни заговезни се слага началото на абсолютните пости – и млечните продукти са вън от менюто. Спирали са се всякакви сватби и танци, като първото хоро, което се е играело е на лазарките и то е обредно. До Великден остават 6 седмици. През това време се отбелязват два големи празника с точна дата в календара (понякога се случват и преди заговезните).

Единият е на 9 март – Свети четиридесет мъченици или както народът казва – Младенци. На този празник народната традиция повелява да се правят хлебчета, наречени за баба Шарка и предназначени именно за предпазване от шарка. Обикновено са се правили захапвания по тестото с виличка, за да се получат точици, като през цялото време се е спазвал обет да не се произнася името на баба Шарка. За нея се е говорило като са лелина, какина – хубави имена, които да я умилостивят, за да не се предизвика идването й.

На Благовец постът се нарушава

Другият голям празник – Благовец или Благовещение, се отбелязва на 25 март. Християнството го свързва с благата вест за непорочното зачатие, която Архангел Михаил съобщава на Дева Мария. На този ден църквата разрешава консумацията на риба, защото е много голям празник и само и единствено тогава постът може да се наруши.

Поверието според народната традиция пък е, че тогава идват прелетните птици, които също са предвестници на блага вест – че зимата си е отишла и пролетта идва. Ако дотогава човек не е видял щъркел, на 25-и март вече задължително трябва да свали мартеничката – да я закачи на плодно дърво или да я сложи под камък. Сложена ли е под камък, на другия ден по нея се е гадаело. Ако мравчици са полазили по мартеницата, това предвещавало плодородие по дребния добитък, ако е нещо по-голямо – по едрия добитък. Но на Благовец, както се връщат добрите пойните птички, така и излизат влечугите, които много често пакостят на хората. Затова се е извършвало обредно обикаляне на двора и къщата, удряло се е с маши по тенекия или по някакъв друг метален предмет и се изричало следното заклинание: „Бягайте змии и гущери, днес е Благовец”.

Магията на лазаруването

В съботата, седмица преди Великден, е Лазаровден. На този ден момите, които са във възраст за женене, задължително са участвали в обичая на лазаруването. Той играел ролята на социален регулатор в рамките на селището. Щом някоя мома участва в лазарските игри, за нея няма никаква причина да не бъде поискана и да се омъжи. Но тази, която не е лазарувала, не може да премине в по-горното социално положение. Точно поради тази причина облеклото на лазарките е било идентично с това на омъжените жени, с изключително сложен кипеж на главата. По този начин те са демонстрирали, че са готови да се омъжат. Това е и вид магия – всичко, което слага невестата да се принесе на момата.

В различните райони на България лазаруването е преминавало почти по еднакъв начин. Събирали са се на групи, обикаляли са селото, пеели са песни и са изричали благопожелания за плодородие във всеки дом. Задължително са ги дарявали със сурови бели яйца, които момите са събирали в кошнички  и после боядисвали за Великден. След това лазарките са пускали венчетата си от върбови клонки в река или поточе. Кумица или ръководителка на всички лазарки е ставала тази, чието венче излезе първо. След този обичай са се събирали в нейния дом и са си правили обредна трапеза. Тя представлявала попара от хлебчета, които предварително са приготвили. От този момент нататък момите спирали да говорят на кумицата чак до Великден. Това е обредно мълчание или говеене, чиято магическа цел е обредът да подейства.

Цветница или Връбница

Библейското събитие, свързано с Цветница, е, че на този ден Исус Христос влиза в Йерусалим и го посрещат с палмови клонки. По нашите географски шири палмовите клонки не са много разпространени и затова се използват върбови. Затова и на някои места из страната се казва Връбница, а не Цветница (върбата освен първото дърво, което се раззеленява, е и с лечебни свойства, използва се като билка).

Рано сутринта в неделята на Цветница, точно една седмица преди Великден, хората са посещавали гробовете на починалите си близки и са почитали паметта им, палили огън, слагали  върбови клонки. Всичко това са практики, останали от предхристиянския период. Идвайки като нова идеология, християнството добре съобразява факта, че народът празнува в този момент и много умело и точно вкарва своята философия на правилните места.

Страстната седмица

От понеделника до неделята на Великден е страстната седмица. Всички дни в този период са велики, белязани с конкретно събитие от църковния календар. В народната традиция понеделник, вторник и сряда са били отредени за почистване на дома. Къщата се е белосвала с вар и по този начин всичко се е дезинфекцирало. В този период са се събирали яйцата.

Велики четвъртък

Първите яйца са се боядисвали в червено рано сутринта преди изгрев слънце. Според народната традиция първото трябва да се обагри от най-възрастната жена в дома и с него тя да начерви бузите и челата на децата (червеният цвят е наститен с много значения –  той е с предпазваща функция, слънчев символ, а християнството влага и друг смисъл в него – христовата кръв). Първото яйце се е слагало в домашния иконостас, където е стояло до Великден. В някои райони на страната са заравяли първото яйце в нивата. По този начин то както изпълнява предпазна функция, така предизвиква и плодородието. Старото яйце пък се е разчупвало и по него отново се е гадаело. Много хубав знак е, ако не се е вмирисало и е останало цяло.

В същото време Велики четвъртък се е почитал и с обичай против градушки, пагубни за бъдещата реколта, които започват от този период. Още 6 четвъртъка нататък до Спасовден жените не е трябвало да  работят женска работа – да хващат игла и ножица, да предат, да шият. Интересно обаче, че готвенето не се е приемало за домакинска работа.

Разпети петък и Страстната събота

В тези дни са се изпичали обредните хлябове и са се рисували писаните яйца – дейност, която обикновено са вършели момите. И докато червеното яйце е било за дома, писаното яйце е било предназначено за подарък. В големите семейства са боядисвали приблизително по 500 яйца, като за целта са използвали естествени багрила (една фамилия е била от 30-40 човека, като в един двор са живели братята, снахите, децата). Изрисували са ги с флорални и геометрични мотиви (каквато е практиката в Ихтиман) или със специални писалки с разтопен восък, като след това са ги потапяли в червена боя (Велинград).

Обредните хлябове пък са били разпространени до началото на 20-ти век, но за съжаление в наши дни са заменени от козунака. Замесвали са ги с тесто с яйца, а отгоре са им слагали варени бели и червени яйца и така са ги запичали. Украсата им е била красива и много пластична. В различните краища на страна обредните хлябове са носели различни имена – яйчелник, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай.

Великден

Първият ден на Великден се е отбелязвал с посещение на тържествена църковна служба, празнично хоро, гостувания при близки и роднини. Неотменен ритуал се изразява и до ден днешен в традиционния поздрав „Христос Возкресе – Воистина Возкресе”. На този ден лазарките са проговаряли на кумицата си и писани яйца са се дарявали на всеки, който дойде на гости. В интерес на истината те са се раздавали до 40-тия ден на възнесението Спасовден.

Празничните трапези не са се вдигали три дни, великденският хляб не се е режел, а разчупвал подобно на бъднивечерския, което според християнската религия символизира бекръвната жертва. Със счупването на яйцето и  неговото изяждане се е прекъсвал постът, млечни продукти обаче не са се ядали до Гергьовден. Според поверието, на когото яйцето е останело цяло, той ще се радва на много добро здраве. Черупките от яйцата са се пазели, омесвали са се в прясна тор и с нея се е мажело над входната врата с цел да се предпази къщата от зли сили.

Хубав ден Великден и йощ по-хубав Гергьовден

Ако Бъдни вечер и Великден са преминавали в рамките на семейството, то на Гергьовден цялото село се е събирало на обща трапеза в двора на църквата. Хорото е било задължително, тогава се е слагала първата зеленина на трапезата под формата на чесън и лук. Задължително е присъствал и обреден хляб, който е втасвал, покрит с женска риза, за да се раждат повече женски агънца. Всичко е било наситено с магически наричания и както при бъднивечерските хлябове и тук в украсата на хлябовете са се откривали символите на овцете и овчарят. Първото родено мъжко агне пък е било отредено за курбан. То се е окичвало с венчета, а свещеникът го е освещавал, преди да го заколят (агнето открай време е най-разпространеното жертвено животно, неслучайно и Христос е наричан агнец божий, който ще бъде принесен в жертва за спасението на света).

Още един обичай, свързан с Гергьовден, е закачането на люлки по разлистените дървета. Според поверието момите и младите невести, които се люлеят, няма да бъдат залюбени от змей или ако са момчета – от самодива. Змеят и самодивата в народната традиция символизират болестите. Другата магическа функция на люлката се изразява в това силата на разлистеното за нов живот дърво да се пренесе на люлеещия се.

Още за пролетните традиции

Опелото на Германчо

Интересен ритуал за измолване на дъжд представлява погребението на Германчо. Изпълнявал се е през май – месец, през който традиционно се изливат много дъждове. Ако настъпи суша, жените замесвали от кал и яйчени черупки обредната антропоморфна кукличка на Германчо. Той символизирал покойник, отишъл си поради сушата. Слагали го на керемида, а в ръцете му поставяли свещичка. Любопитно е, че половият орган тук е бил много силно подчертан, понякога дори под формата на чушка. Все пак основната функция на Германчо е била оплодителна – да измоли дъжда, който да оплоди земята, за да може житото да расте.

Яйцето е било!

Вярването, че светът е произлязъл от космическото яйце, е залегнало в основата на почти всички митологии, както и в нашата включително. Според японците бик е строшил черупката му с рога, в резултат на което се е появил животът. Индийските предания пък разказват, че върховното божество Брама е разделило космическото яйце на две части, за да създаде небето и земята. За древните египтяни гигантското яйце е свързано с 12 блаженства и 12 черни бедствия, подобни вярвания има и в персийската митология. В християнската религия пък яйцето е символ на безсмъртие и се появява на Великден, защото Христос възкръсва. Според легендата началото на традицията да се даряват яйца тръгва от Мария Магдалена, която била повикана в Рим лично от император Тиберий. Според обичая всеки, който отивал при него, трябвало до му носи подарък. Мария Магдалена вече била раздала всичко на бедните и затова му занесла само едно яйце.

Материалът е подготвен по интервю с етнографа Вера Керелезова.

Коледа и обредната магия

English Български

Коледа и по-специално Бъдни вечер е най-големият зимен празник в българската традиция. Не един и два са обичаите, свързани с отбелязването на този ден. Някои продължават да се спазват, други – отдавна са забравени. В тях са били втъкани най-вече много магични символи, свързани с голямото желание на хората реколтата им да пребъде. Хубаво е да помним традициите и да знаем откъде са дошли. Затова нека сега проследим корените на коледната обредна магия по нашите земи.

Откога се отбелязва Коледа

Традицията е много древна. Тържествата, посветени на раждащото се слънце, се срещат при много народи още преди християнството. Те са съсредоточени около дните на зимното слънцестоене (22-ри, 23-ти и 24-ти декември). Дотогава денят намалява, а нощта нараства. След най-дългата нощ денят започва да расте, слънцето отново се ражда. Християнската религия много добре съобразява, че това е ключов момент. И поради тази причина решава, че тогава ще бъде големият християнски празник, свързан с раждането на младия бог – Христос.

Подготовката за Бъдни вечер

Приготовленията за тази вечер са започвали у нас от сутринта на 24-ти декември. Всеки човек в семейството е имал своята роля. Жените са се захващали от рано с готвенето, момите и младите булки са пеели обредни песни, малките деца през това време са ходили от къща на къща като коледарчета, давали са им орехчета и хлебчета за дарове.

Мъжете пък са обличали нови дрехи и отивали в гората, за да отрежат дърво – бъдник. В него се е пробивала дупка, в която най-често се е поставял тамян, вино и зехтин за берекет. Отворът се е запечатвал с пчелен восък и се е увивал с бяло ленено или конопено платно. Така миросан, бъдникът много тържествено се е слагал в огнището. Той е трябвало да гори цяла нощ. От време на време са го разбутвали с маша и ръже. Вярвало се е, че колкото повече искри излизат, толкова повече животни ще се родят – агънца, теленца, които са били жизнено важни за прехраната.

Трапезата

Тя се е нареждала върху слама на земята около огнището, така че всички да са с лице към огъня. Застилали са дълги, тесни покривки, върху които да може да се нареди цялата многобройна челяд.

Трапезата е имала няколко основни елемента, сред които различните обредни хлябове и храните. Броят на ястията може да бъде различен – 7, 9 или 12. Слагало се е от всичко, което семейството е произвело през годината – постен боб, сърми, пълнени чушки с боб и с ориз и орехи. Също и жито – в този вид на семе, което ще бъде посято и ще поникне, ще роди житния клас, ще се обере и ще се замеси, за да стане погача, която ще бъде разчупена. Този елемент от трапезета символизира много интересен кръговрат. Неизменно е присъствал и чесън (да предпазва от нечисти сили), кромид (челядта да е многобройна като люспите му и да се множи имота), мед (да е сладък животът) и сушените плодове. Да не забравявем стомната с вода, както и бъклицата с виното и ракията.

На такива важни празници се е вярвало, че действа нещо като магия. Слагайки храните на трапезата, хората са се надявали, че следващата година те ще бъдат в същото или в по-голямо количество, което е много важно за едно селско семейство. А на първо място е бил хлябът. Не случайно сред най-разпространените българските пословици са „взел хляба в ръцете си”, „изкарвам си хляба”. Той е сред най-основните храни.

Обредните хлябове

За Бъдни вечер са се приготвяли няколко вида хляб. Единият е бил с богата украса от тесто във формата на птици, листа, кръст, слънце, кръг. Той се е слагал на най-централно място на трапезата. Друг вид хляб е бил посветен на основните селски занятия – земеделието и скотовъдството, наричал се е на дома и стопанството и върху него са се поставяли изображения на животните, кошарата, лозята, бъчвите. Третият вид хляб – под формата на вити краваи с дупка в средата, е бил предназначен за коледарите, които след полунощ са тръгвали да обикалят по домовете.

Райското дърво

Коледната елха става елемент от празника в началото на ХХ век, но традиционната й украса има връзка с бъднивечерската трапеза – окичвала се е със сухи плодове, пуканки и собственоръчно направени играчки, а чак по-късно и със специално произведени лъскави разноцветни играчки. Богато украсената коледна елха символизира отрупаното с плодове райско дърво, а неговата вечна зеленина – надеждата и вярата в пролетното възраждане на природата.

Бъдни вечер

Преди да започне вечерята, най-възрастният мъж е прикадявал с тамян цялата къща, стопанските постройки и най-вече трапезата. За целта е използвал палещник – най-външната страна на ралото, която задълбава в земята. Най-възрастният член на семейството, независимо мъж или жена, е разчупвал хляба с парата. Вътре е можело да се открият и други предмети, наречени за нещо – например, пъпчици от дрян за здраве. В западна България пък са слагали метални копчета, които са символ на трудолюбието.

Разчупването на хляба е много важен символ. В дохристиянските обичаи на него съответсва животното, което се жертва на даден бог. Християнството въвежда разчупването на хляба като бекръвно жертвоприношение. След като той се разчупи, се е оставало парче за Богородица, пазителката на домашното огнище. Чак след това се раздавало по парче хляб на всички членове на семейството. Вярвало се е, че, на когото се падне парчето с паричката, той ще има най-голям късмет през цялата година.

По време на вечерята, никой не бивало да става от трапезата. В някои райони на България са вървели прегърбени, ако случайно им се наложи да се станат за нещо – така да се прегърбят житата от тежък клас. А след вечеря са чакали коледарите да минат.

Коледари и сурвакари

От нощта на Бъдни вечер до Йордановден са т.нар. „мръсни дни”. Смятало се е, че тогава властва пълен хаос в природата и всякакви тъмни сили могат да навредят на хората – караконджули, върколаци и таласъми. Християнството обяснява това по следния начин – когато Исус се ражда, го кръщават на Йордановден, а щом децата са некръстени, са податливи на всякакви заплахи. Затова и в тези дни хората са си стоели вкъщи и нощно време не са излизали. Само коледарите и сурвакарите са били защитени и са можели свободно да се движат. Едните чрез различни елементи, които са слагали по дрехите си като украса, а другите – понеже се маскират.

Коледарите са били предимно ергени, но не само – млади мъже. Започвали да се събират на групички и да разучават коледарските песни още от Игнажден, 20 декември. Имали са си ръководител на групата от по-възрастните и женените. Обикновено украсата им е била на калпака – венче от бръшлян например, привързано с червен конец, който е с предпазна функция в нашата традиция. На Бъдни вечер са обикаляли всички къщи и отправяли специални пожелания – ако има мома или ерген за тяхното задомяване, например. Дарявали са ги с най-различни продукти – орехи, сланини, ошав, и със специалните хлябове с дупка в средата, за да могат да ги нанизват на гегите си и така да ги носят.

Сурвакарите са отново млади мъже и ергени, които са излизали маскирани в нощта на Нова година. Те са си слагали два вида маски. Единият вид се нарича ликове и е с повече пера. Другият представлява малка копанка, издълбана от дънер, с кожи. Предпазна функция са изпълнявали и големите звънци, закичени по дрехите им. Сурвакането – удрянето по гърба с дряново клонче и изричането на „сурва, сурва весела година” е отново с магическа цел. С допира на дряна, който първи цъфва и е много жилав, се предава част от неговата жизненост и сила на сурвакания човек.

 

Материалът е подготвен по интервю с етнографа Вера Керелезова.

Прощъпулник

English Български

Дългоочакваният прощъпулник е сред онези мили семейни празници, които много харесвам. С него се отбелязват първите самостоятелни стъпки на детето и традицията повелява цялото семейство да се събере. В този ден малкият човек трябва да избере предмет, който ще определи бъдещата му професия според обичая. Постила се бял чаршаф, по него се търкулва питка и детето трябва да тръгне след нея. А след това да избере един от предметите, които родителите му са нарекли предварително за различни професии и разположили на удобно за разглеждане място.

Нашият прощъпулник

С голямо вълнение планирах прощъпулника на дъщеря ми. Подготвих специално  меню и дълго мислех кои предмети с кои професии за асоциирам и подбера. Споделям с вас, ако търсите вдъхновение за своя празник.

Предмети

Моята дъщеря се спря първо на книгата, а след това обърна внимание на химикалката и международния паспорт. Времето ще покаже към каква професия ще се ориентира тя, с баща й само се надяваме да е някоя, която ще й носи удовлетворение. Но има доста вода да изтече до тогова :). Вижте сега всички предмети, които бяхме приготвили за избор:

proshtupulnik child

  • Книга – писател
  • Калкулатор – математик, инженер
  • Портфейл – банкер
  • Химикалка – журналист
  • Термометър – лекар
  • Четка за рисуване – художник
  • Фотоапарат – фотограф
  • Компютърна мишка – програмист
  • Самолетче играчка – пилот
  • Линия за чертаене – архитект
  • Международен паспорт – дипломат
  • Географски глобус – пътешественик
  • Шапка от дипломиране – академик
  • Микрофон – певец
  • Диск с музика – музикант
  • Маска домино – актьор
  • Кинолента – режисьор
Меню

Исках ястията, които поднеса, да са вкусни, ефектни и не много сложни за приготвяне. Разгледайте на какво се спрях…

Предястия

Салата с цвекло, морков и ябълка

Може да я приготвите с 1 цвекло, 2-3 моркова и 1 ябълка. Всичко се настъргва, посолява и обърква. Добавят се зехтин и оцет или лимонов сок. Колкото повече престои тази салата, толкова по-вкусна става. Поради тази причина, а и за да си спестя време, я приготвих от предния ден.

Мини салата капрезе

За направата й използвах чери домати и бейби моцарела. Нанизах по едно чери доматче и един брой бейби моцарела на клечка за зъби, разпределих в чинии и полях с малко зехтин.

Гръцка салата

Няма нищо нетрадиционно тук – домати, краставици, сирене и маслини. Ако се добави хубав зехтин, ще стане превъзходна.

Гуакамоле

Екзотично, вкусно и лесно. Как да го направите? Аз обелих и пасирах 2 броя авокадо (гледайте да е меко и добре узряло) заедно с 1 скилидка чесън, малко червен лук, половин домат, малко пресен магданоз, сокът от един лайм, 1 с.л. зехтин и щипка сол. Поднесох в купа и добавих нарязана на филийки франзела. Добре е да се приготви непосредствено, преди сервирането.

Основно

Пържоли на фурна

Приготвих ги по тази рецепта и станаха много крехки и вкусни. Добавих към тях гарнитура от печени картофи.

Домашна питка

Важното е да е в кръгла форма, а и разбира се да е вкусна. Вижте как я направих аз оттук.

Десерт

Торта с тиква и ябълки

Тя се превърна в абсолютен хит – сочна, неустоима и сезонна. Рецептата е тук.

Допълнителни коментари
  • Имайте предвид, че е важно детето да е проходило стабилно, преди да се заемете с организирането на прощъпулника. Счита се за лош късмет, ако то се спъне, докато ходи след питката.
  • Добре е прощъпулника да се насрочи за понеделник, сряда или неделя – това означава, че детето няма да е мързеливо.
  • Питката за празника пък е най-добре да приготви майката или жена, която има двама живи родители.
  • Много хора също така поръчват специално изработени чаршафи за прощъпулника с избродирани имена и дати. Аз пропуснах тази стъпка и използвах обикновена бяла покривка.