enEnglish bgБългарски

Местоположение: Източните Родопи
Тип: на път с кола; природни забележителности; исторически забележителности; България
Подходящо за деца: да, с раница за бебета и малки деца

Особено място са Източните Родопи. Вити еднолентови пътища, безкрайни зелени хълмове и сгушени китни села, древни светилища и силна енергия – как да не ги обичаш?

Началото на юни бяхме отредили на дългоочаквана екскурзия до Източните Родопи. Гръмотевичните прогнози за времето не успяха да ни разубедят и слава богу. Времето се оказа благосклонно и чудесно за разгледжане на забележителностите, които бяхме набелязали. Наехме етаж от къща край язовир Кърджали в село Главатарци чрез Airbnb – с градина, из която малката да тича, басейн и великолепна гледка към язовира. Имахме само 3 дни на разположение, но те се оказаха достатъчни за това, което бяхме запланували. Със сигурност ще се върнем пак отново: така и не успяхме да заснемем прочутите меандри на Арда (залутахме се по родопските завои и пропуснахме отбивката за село Сухово, откъдете се открива хубава гледка). Районът около Кърджали е и добра отправна точка за еднодневни излети за плаж до Гърция. Но дори да не стигнете до южната ни съседка, спокойствието и красотата  наоколо ще са достатъчни да ви задържат в прегръдката на Източните Родопи.

Източните Родопи: 5 забележителности около Кърджали
1. Каменните гъби

Каменните гъби

Първата набелязана забележителност из Източните Родопи – Каменните къби, разгледахме на път от София към Кърджали. За да стигнете до тях, след като подминете Хасково и на път за Кърджали трябва да се отбиете за село Бели пласт и да следвата насоките на GPS-а. Няма да се отдалечите много. Когато пристигнете, не се учудвайте, че трябва да спрете на шосето, защото няма изграден паркинг или нещо по специално. Всъщност единственият белег, който оказва за тази забележителност, е грозната мрежеста ограда. На входа встрани от шосето е поставена табела със скромна информация, а възрастен господин беше разположил маса с различни камъни и кристали за продажба (подобни импровизирани дюкяни срещнахме при всички забележителности в района). Няма вход, но няма и на какво отгоре да се иска вход.

Гледката на причудливите бели скали и околните зелени хълмове ми се стори леко сюреалистична, особено на фона на тъмно синьото небе с гневни облаци. Така наречените каменни гъби са до 2-3 метра на височина и са разположени на площ от 3 хектара. Загледате ли се отблизо в тях, ще забележите няколко различни нюанса – розов по пънчетата, син и зелен по шапките. Това се дължи на факта, че са изградени от различни минерали. Формирали са се през палеогена (преди около 20 милиона години) под въздействието на подводна вулканична дейност, когато местността е била дъно на море, и впоследствие са се дооформили с помощта на ерозията. Обявени са за природна забележителност през 1974 г. заедно с Каменната сватба край село Зимзелен до Кърджали. Заедно двата природни феномена срещнахме под общото название Кърджалийски пирамиди, докато проучвахме маршрутите из Източните Родопи предварително онлайн.

За да разгледате Каменните гъби няма да ви отнеме много време. Ако сте с бебе или малко дете, най-добре да го гушнете или да го сложите в раница за носене. Няма смисъл да вадите количка, а и ще ви е трудно с придвижването. Струва си обаче да усетите енергията на мястото и да се полюбувате на интересните природни форморувания. А и както вече споменахме, няма да се отделечите много от пътя за Кърджали.

2. Дяволският мост

Дяволският мост

Разходката до прочутия Дяволски мост комбинирахме с разглеждане на тракийския скален комплекс Орлови скали. И двете са разположени в близост до Ардино, а ние избрахме първо да се отбием до Дяволския мост.

Типичен тесен родопски път, пригоден за двупосочно движение и с множество завои, ни отведе от Ардино към изоставеното село Дядовци и местността край река Арда, където е изграден моста. Табелки отдалече започнаха да ни предупреждават, че се приближаваме към него и че има входна такса от 2 лв. Пътят стана черен,но проходим и най-накрая решихме да оставим колата на поредната табелка, която твърдеше, че имаме 800 м, за да стигнем до моста. Разстоянието ми се стори повече, но няма значение – разходката из сенчестия горски път във вече горещото утро компенсира, че не оставихме колата на имповизирания паркинг пред самия мост. Така и не платихме за вход, тъй като пристигнахме преди 9 ч. сутринта (малката е ранобудна и покрай нея и ние) и нямаше никой на информационната будка.

Приказна е гледката, която се откри пред нас, щом стигнахме: красивият каменен мост е сгушен край зелени хълмове, а ромоленето на спокойната река и птичите песни допълниха прекрасно картината. Ако човек желае да поседне и да се полюбува на природата, наоколо са построени беседки.

Дяволският мост

Прави впечателние колко здрав трябва да е бил строежът на мостът, че да издържи и да се запази през вековете. Построен е през 16 век по нареждане на султан Селим I и навремето той е бил част от важен търговски път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. Около градежът му витаят най-различни легенди. Най-разпространената е, че майсторът, на който да са възложили да го построи, е продал душата си на дявола, за да се справи в срок със задачата – само за 40 дни. Оттам идва и името на моста. Казват и че, ако застанеш на него между 11 и 12 ч. на обед и погледнеш надолу към водите на река Арда, можеш да видиш лика на дявола. Е, ние нямахме тази възможност, така че не мога със сигурност да потвърдя или отрека това твърдение.

3. Орлови скали

Орлови скали

Скалните ниши се оказа гледка, типична за Източните Родопи. Хазяите ни от къщата на язовир Кърджали споделиха, че, ако се разходим с лодка из язовира, ще видим такива скали, но те са трудно достъпни откъм суша. Бяхме чували и за Чит кая край село Лисиците на съседния язовир Студен кладенец (достъпът до селото обаче е само пеша по най-дългия въжен мост в България – 261 метра). За нашата юнска ексрурзия и тъй като бяхме с дете решихме, че ще посетим другия популярен скално-култов комплекс и доста по-лесно достъпен в нашата ситуация – Орловите скали.

Тракийското скално светилище, известно като Орлови скали (въпреки че в превод от турски названието й трябва да е гарванови) и датиращо от V-IV век пр. Хр, е разположено на около 4 км от Ардино по тесен и стръмен път с остри завои. С това вече трябваше да сме свикнали, пътувайки из Родопите, но все пак на места ми ставаше страшно да не се появи насрещно движение. Както и да е. За да стигнете до местността, се доверете на GPS-а си, той ще ви отведе до края на пътя и пред информационните табели, където да оставите колата. Учтив възрастен господин, на който платихме вход от 2 лв, ни упъти още нагоре по хълма, но вече пеша, по тясна и стръмна пътека към Орловите скали. Посочи ни, че това е пряката пътека и по нея се стига за 5 минути и че встрани е изградена туристическа пътека, която ще ни отнеме 15 минути. Решихме да тръгнем по пряката пътека. Честно казано, тук съжалих, че не сме взели бебешката раница, за да пренесем малката. Мъжът ми обаче чудесно се справи със задачата и без нея – бързичко стигна до крайната цел с дъщеря ни на ръце, а аз бавно и внимателно пристъпях по камъните над стръмните урви. В края на пътеката стигнахме до беседка с гледка към Орловите скали.

Най-различни са теориите, опитващи се да разгадаят произхода и причината зад създаването им. Скалата с нишите (да, тя всъщност е само една) тук се извисява на 25 м от околния терен, а близо 100-те  трапецовидни ниши са издълбани на най-недостъпните места по нея. Според някои учени в тях са поставяли погребални урни. Други смятат, че изсичането им е бил част от ритуал на инициация, през който са минавали младите мъже. Трети развиват хипотеза, че в скалите са палени огньове преди битка. Няма консенсус по въпроса, но едно е ясно – на древните явно им е било доста важно да ги правят или просто са имали много свободно време на разположение. Легендите разказват, че скалата лекува (какво и как не е много ясно). При всички положения е интересно да се види, а разходката наоколо е много приятна.

4. Каменната сватба

Каменната сватба

Каменната сватба бяхме отредили за разгледжане през третия ни ден из Източните Родопи, когато трябваше да се прибираме към София. Първо се отбихме до нея, а после разгледахме центъра на Кърджали и обядвахме в Старата къща – механа, която бях посещавала при предишно посещение на града и знаех, че си струва с вкусните ястия и приятната обстановка.

Но да се върнем на Каменната сватба. До нея се достига много бързо от Кърджали – разстоянието е към 5 км, по (голяма изненада!) тесен и вит път. Няма паркинг или вход, ще разберете, че сте стигнали до целта, когато видите сергия с камъни и кристали. После ще забележите и информационната табела. Кратка и не много стръмна пътека ще ви отведе по хълма нагоре до поляната с Каменната сватба. Отново не е подходящо за бебешка количка, но малко дете може лесно да се пренесе на ръце или в раница. Пътеката е много лесна и не толкова стърмна като тази при Орловите скали.

Щом излязохме от пътеката на поляната, сякаш попаднахме в пясъчника на великански деца, които внезапно за захвърлили играчките си и са се втурнали да правят нещо друго. Скалните образувания тук са повече на брой от тези при Каменните гъби, но според научните хипотези са възникнали по същия начин: започнали са да се формират преди 40 милиона години от подводна вулканична дейност и когато морето се е отдръпнало, ерозията ги е дооформила. Най-забележителни тук са двете 10-метрови скали встрани от голямото скално струпване, които всъщност дават името на местността. Те наподобяват фигурите на прегърнати мъж и жена (ако поразвихрите въображението си).

Каменната сватба

Легендата разказва за момък, който се влюбил в девойка от съседно село. Тръгнали да се женят, но нечистиви мисли на баща му към булката вкаменила всички сватбари. Само младоженецът не срещнал тази съдба, но се замолил и той да бъде вкаменен. Речено сторено: така той застанал до възлюбената си за вечни времена, а локвата от пролятите му сълзи все още може да се види в подножието на едната скала. Не отидохме да проверим дали това е така. Вместо това се насладихме на гледката на зелените хълмове и пъстрите поляни с полски цветя на фона на причудливите бели скали.

5. Перперикон и Татул

Перперикон

През юнската ни обиколка из Източните Родопи нямахме възможност да ги посетим, но са сред задължителните отбивки, ако сте в района. Древният град Перперикон е разположен на 20 км от Кърджали и за него може да прочетете в предишна наша публикация тук. А скалното светилище Татул край Момчилград, което някои археолози свързват с Орфей, сме набелязали за следващата ни разходка из Източните Родопи.

Бонус: къщата край язовир Кърджали

язовир Кърджали

За времето на престоя ни в района на Кърджали отново имахме голям късмет с настаняването. Попаднахме на прекрасна къща с двор, барбекю и басейн, разположена на язовира в село Главатарци, на 7 км от Кърджали. Харесахме я, наехме я и се влюбихме в гледката от голямата веранда на втория етаж.

Дори да не бяхме запланували разглеждането на описаните по-горе забележителности, щеше да ми е напълно достатъчно да седя на верандата и да се любувам на водата и песента на птиците. Вечер дворът утихваше и се изпълваше с мъждуканията на светулките. Приказна красота. Хазяите се оказаха много мили хора, също с малко дете, с което нашата дъщеря се сприятели и тичаше на воля и си играеше. Горещо препоръчваме да отседнете при тях, ако сте намислили да разглеждате района или просто искате да си отдъхнете сред природата. Те отдават първия етаж (със спалня, голям хол и баня) и втория етаж (две спални, две бани, голям хол с камина и кухня) от къщата си, а живеят на третия. Подходяща е за големи компании, но имайте предвид, че трябва да се спазва в тишина в следобедните и нощните часове. В самото село Главатарци няма какво да се разглежда – има предимно хотели, накацали около язовира. Няма магазин, а за хапване трябва да се отбивате в ресторантите на хотела (за вечеря ние отскачахме до съседното село, където във водите на язовира е закотвен кораба „Емона” – пържената бяла риба беше разкошна!). Но гледката си заслужава. Така че отидете и се уверете сами!


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *