English Български


БЪЛГАРИЯ / ПО СВЕТА / ПОЛЕЗНО


зоокът алис край Перник
Зоокът Алис край Перник

English Български

Местоположение: Лесковец
Тип: 1 ден около София
Подходящо за деца: да

Какво може да разгледа човек край столицата в слънчевите есенни уикенди, които се усещат почти като летни? Ако сте се запознали с нашите 15 предложения за разходки около София, вече имате  няколко идеи. Днес ще ви споделим още едно чудесно място – частния зоокът Алис край Перник. Той се намира в село Лесковец, на 14 км от Перник. Входът е 5 лв за възрастни и 3 лв за деца, работното време е от 10 до 18 ч. (до 19 ч. през лятото). Може да проверите Facebook страницата им тук.

Зоокът Алис край Перник

Бяхме чували за това фантастично кътче, където животните се разхождат свободно, можеш да ги погалиш и нахраниш, от наши приятели. Най-накрая се запътихме към него в една топла неделя през октомври. Седмица по-късно малката ни дъщеря продължава да се сеща за него – за кокошките, гъски и зайците, които като че ли най-много я впечатлиха, и да ни пита дали ще отидем пак там. Наистина невероятно преживяване за малки и големи.

alice zoo

Зоокътът всъщност е установен край къщата и в двора на хората, които са го създали и поддържат. На входа любезна дама ни разказа, че отглеждат животните от над 2 години и от този юни (2019 г.) са отворили за посещения на външни хора. А дворът е наистина просторен. Разделен е на две части: в едната са разположени места за отдих – дървени пейки и маси, детски кът с пързалка, люлки, къщичка и пясъчник. Другата част, отделена с мрежеста ограда, е отредена за необикновените домашни любимци на семейството от Лесковец.

Животните

Какви представители на фауната ще срещнете там? Да започнем от пернатите – най-различни видове птици се разхождат из двора, сред които обикновени кокошки, гъски, патици, фазани и емута. Семейство черни лебеди пък плуват в изграден специално за тях малък басейн.

swans

Тук ще видите и черни короновани жерави, които обаче са отделени от останалите животни (а и от хората) в собствено помещение с мрежа.

alice zoo

Така са устроени и жилищата на двойката кенгуру, на невероятно сладките носати мечета и на двете енотчета.

racoons

Муфлоните и елените лопатари също са настанени зад мрежа. Затова пък екзотичните алпаки – Муми , Пуми, Балу и Дорис, са пуснати свободно. Те са изключително дружелюбни, свикнали са с хората и дават да се галят – на пипане козината им е като дебел китеник.

зоокът алис край перник

Ще може да погалите и да се порадвате и на най-различни на цвят и големина домашни зайци.

Не бяхме видели само холаднските мини козлета, когато съвсем случайно попаднахме на тях, скрити от хората в храстите край едно дърво. Явно големите тълпи не им понасят, а този ден имаше много хора, дошли да се порадват на животните.

За финал

Ако се чудите къде да се отбиете за уикенд разходка, горещо ви препоръчваме да посетите зоокът Алис край Перник. Повярвайте ни: децата истински ще се впечатлят и зарадват на преживяването. В случай че не разполагате с такива, на вас ще ви е не по-малко интересно.

язовир Кърджали
Източните Родопи: 5 забележителности около Кърджали

English Български

Местоположение: Източните Родопи
Тип: на път с кола; природни забележителности; исторически забележителности; България
Подходящо за деца: да, с раница за бебета и малки деца

Особено място са Източните Родопи. Вити еднолентови пътища, безкрайни зелени хълмове и сгушени китни села, древни светилища и силна енергия – как да не ги обичаш?

Началото на юни бяхме отредили на дългоочаквана екскурзия до Източните Родопи. Гръмотевичните прогнози за времето не успяха да ни разубедят и слава богу. Времето се оказа благосклонно и чудесно за разгледжане на забележителностите, които бяхме набелязали. Наехме етаж от къща край язовир Кърджали в село Главатарци чрез Airbnb – с градина, из която малката да тича, басейн и великолепна гледка към язовира. Имахме само 3 дни на разположение, но те се оказаха достатъчни за това, което бяхме запланували. Със сигурност ще се върнем пак отново: така и не успяхме да заснемем прочутите меандри на Арда (залутахме се по родопските завои и пропуснахме отбивката за село Сухово, откъдете се открива хубава гледка). Районът около Кърджали е и добра отправна точка за еднодневни излети за плаж до Гърция. Но дори да не стигнете до южната ни съседка, спокойствието и красотата  наоколо ще са достатъчни да ви задържат в прегръдката на Източните Родопи.

Източните Родопи: 5 забележителности около Кърджали
1. Каменните гъби

Каменните гъби

Първата набелязана забележителност из Източните Родопи – Каменните къби, разгледахме на път от София към Кърджали. За да стигнете до тях, след като подминете Хасково и на път за Кърджали трябва да се отбиете за село Бели пласт и да следвата насоките на GPS-а. Няма да се отдалечите много. Когато пристигнете, не се учудвайте, че трябва да спрете на шосето, защото няма изграден паркинг или нещо по специално. Всъщност единственият белег, който оказва за тази забележителност, е грозната мрежеста ограда. На входа встрани от шосето е поставена табела със скромна информация, а възрастен господин беше разположил маса с различни камъни и кристали за продажба (подобни импровизирани дюкяни срещнахме при всички забележителности в района). Няма вход, но няма и на какво отгоре да се иска вход.

Гледката на причудливите бели скали и околните зелени хълмове ми се стори леко сюреалистична, особено на фона на тъмно синьото небе с гневни облаци. Така наречените каменни гъби са до 2-3 метра на височина и са разположени на площ от 3 хектара. Загледате ли се отблизо в тях, ще забележите няколко различни нюанса – розов по пънчетата, син и зелен по шапките. Това се дължи на факта, че са изградени от различни минерали. Формирали са се през палеогена (преди около 20 милиона години) под въздействието на подводна вулканична дейност, когато местността е била дъно на море, и впоследствие са се дооформили с помощта на ерозията. Обявени са за природна забележителност през 1974 г. заедно с Каменната сватба край село Зимзелен до Кърджали. Заедно двата природни феномена срещнахме под общото название Кърджалийски пирамиди, докато проучвахме маршрутите из Източните Родопи предварително онлайн.

За да разгледате Каменните гъби няма да ви отнеме много време. Ако сте с бебе или малко дете, най-добре да го гушнете или да го сложите в раница за носене. Няма смисъл да вадите количка, а и ще ви е трудно с придвижването. Струва си обаче да усетите енергията на мястото и да се полюбувате на интересните природни форморувания. А и както вече споменахме, няма да се отделечите много от пътя за Кърджали.

2. Дяволският мост

Дяволският мост

Разходката до прочутия Дяволски мост комбинирахме с разглеждане на тракийския скален комплекс Орлови скали. И двете са разположени в близост до Ардино, а ние избрахме първо да се отбием до Дяволския мост.

Типичен тесен родопски път, пригоден за двупосочно движение и с множество завои, ни отведе от Ардино към изоставеното село Дядовци и местността край река Арда, където е изграден моста. Табелки отдалече започнаха да ни предупреждават, че се приближаваме към него и че има входна такса от 2 лв. Пътят стана черен,но проходим и най-накрая решихме да оставим колата на поредната табелка, която твърдеше, че имаме 800 м, за да стигнем до моста. Разстоянието ми се стори повече, но няма значение – разходката из сенчестия горски път във вече горещото утро компенсира, че не оставихме колата на имповизирания паркинг пред самия мост. Така и не платихме за вход, тъй като пристигнахме преди 9 ч. сутринта (малката е ранобудна и покрай нея и ние) и нямаше никой на информационната будка.

Приказна е гледката, която се откри пред нас, щом стигнахме: красивият каменен мост е сгушен край зелени хълмове, а ромоленето на спокойната река и птичите песни допълниха прекрасно картината. Ако човек желае да поседне и да се полюбува на природата, наоколо са построени беседки.

Дяволският мост

Прави впечателние колко здрав трябва да е бил строежът на мостът, че да издържи и да се запази през вековете. Построен е през 16 век по нареждане на султан Селим I и навремето той е бил част от важен търговски път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. Около градежът му витаят най-различни легенди. Най-разпространената е, че майсторът, на който да са възложили да го построи, е продал душата си на дявола, за да се справи в срок със задачата – само за 40 дни. Оттам идва и името на моста. Казват и че, ако застанеш на него между 11 и 12 ч. на обед и погледнеш надолу към водите на река Арда, можеш да видиш лика на дявола. Е, ние нямахме тази възможност, така че не мога със сигурност да потвърдя или отрека това твърдение.

3. Орлови скали

Орлови скали

Скалните ниши се оказа гледка, типична за Източните Родопи. Хазяите ни от къщата на язовир Кърджали споделиха, че, ако се разходим с лодка из язовира, ще видим такива скали, но те са трудно достъпни откъм суша. Бяхме чували и за Чит кая край село Лисиците на съседния язовир Студен кладенец (достъпът до селото обаче е само пеша по най-дългия въжен мост в България – 261 метра). За нашата юнска ексрурзия и тъй като бяхме с дете решихме, че ще посетим другия популярен скално-култов комплекс и доста по-лесно достъпен в нашата ситуация – Орловите скали.

Тракийското скално светилище, известно като Орлови скали (въпреки че в превод от турски названието й трябва да е гарванови) и датиращо от V-IV век пр. Хр, е разположено на около 4 км от Ардино по тесен и стръмен път с остри завои. С това вече трябваше да сме свикнали, пътувайки из Родопите, но все пак на места ми ставаше страшно да не се появи насрещно движение. Както и да е. За да стигнете до местността, се доверете на GPS-а си, той ще ви отведе до края на пътя и пред информационните табели, където да оставите колата. Учтив възрастен господин, на който платихме вход от 2 лв, ни упъти още нагоре по хълма, но вече пеша, по тясна и стръмна пътека към Орловите скали. Посочи ни, че това е пряката пътека и по нея се стига за 5 минути и че встрани е изградена туристическа пътека, която ще ни отнеме 15 минути. Решихме да тръгнем по пряката пътека. Честно казано, тук съжалих, че не сме взели бебешката раница, за да пренесем малката. Мъжът ми обаче чудесно се справи със задачата и без нея – бързичко стигна до крайната цел с дъщеря ни на ръце, а аз бавно и внимателно пристъпях по камъните над стръмните урви. В края на пътеката стигнахме до беседка с гледка към Орловите скали.

Най-различни са теориите, опитващи се да разгадаят произхода и причината зад създаването им. Скалата с нишите (да, тя всъщност е само една) тук се извисява на 25 м от околния терен, а близо 100-те  трапецовидни ниши са издълбани на най-недостъпните места по нея. Според някои учени в тях са поставяли погребални урни. Други смятат, че изсичането им е бил част от ритуал на инициация, през който са минавали младите мъже. Трети развиват хипотеза, че в скалите са палени огньове преди битка. Няма консенсус по въпроса, но едно е ясно – на древните явно им е било доста важно да ги правят или просто са имали много свободно време на разположение. Легендите разказват, че скалата лекува (какво и как не е много ясно). При всички положения е интересно да се види, а разходката наоколо е много приятна.

4. Каменната сватба

Каменната сватба

Каменната сватба бяхме отредили за разгледжане през третия ни ден из Източните Родопи, когато трябваше да се прибираме към София. Първо се отбихме до нея, а после разгледахме центъра на Кърджали и обядвахме в Старата къща – механа, която бях посещавала при предишно посещение на града и знаех, че си струва с вкусните ястия и приятната обстановка.

Но да се върнем на Каменната сватба. До нея се достига много бързо от Кърджали – разстоянието е към 5 км, по (голяма изненада!) тесен и вит път. Няма паркинг или вход, ще разберете, че сте стигнали до целта, когато видите сергия с камъни и кристали. После ще забележите и информационната табела. Кратка и не много стръмна пътека ще ви отведе по хълма нагоре до поляната с Каменната сватба. Отново не е подходящо за бебешка количка, но малко дете може лесно да се пренесе на ръце или в раница. Пътеката е много лесна и не толкова стърмна като тази при Орловите скали.

Щом излязохме от пътеката на поляната, сякаш попаднахме в пясъчника на великански деца, които внезапно за захвърлили играчките си и са се втурнали да правят нещо друго. Скалните образувания тук са повече на брой от тези при Каменните гъби, но според научните хипотези са възникнали по същия начин: започнали са да се формират преди 40 милиона години от подводна вулканична дейност и когато морето се е отдръпнало, ерозията ги е дооформила. Най-забележителни тук са двете 10-метрови скали встрани от голямото скално струпване, които всъщност дават името на местността. Те наподобяват фигурите на прегърнати мъж и жена (ако поразвихрите въображението си).

Каменната сватба

Легендата разказва за момък, който се влюбил в девойка от съседно село. Тръгнали да се женят, но нечистиви мисли на баща му към булката вкаменила всички сватбари. Само младоженецът не срещнал тази съдба, но се замолил и той да бъде вкаменен. Речено сторено: така той застанал до възлюбената си за вечни времена, а локвата от пролятите му сълзи все още може да се види в подножието на едната скала. Не отидохме да проверим дали това е така. Вместо това се насладихме на гледката на зелените хълмове и пъстрите поляни с полски цветя на фона на причудливите бели скали.

5. Перперикон и Татул

Перперикон

През юнската ни обиколка из Източните Родопи нямахме възможност да ги посетим, но са сред задължителните отбивки, ако сте в района. Древният град Перперикон е разположен на 20 км от Кърджали и за него може да прочетете в предишна наша публикация тук. А скалното светилище Татул край Момчилград, което някои археолози свързват с Орфей, сме набелязали за следващата ни разходка из Източните Родопи.

Бонус: къщата край язовир Кърджали

язовир Кърджали

За времето на престоя ни в района на Кърджали отново имахме голям късмет с настаняването. Попаднахме на прекрасна къща с двор, барбекю и басейн, разположена на язовира в село Главатарци, на 7 км от Кърджали. Харесахме я, наехме я и се влюбихме в гледката от голямата веранда на втория етаж.

Дори да не бяхме запланували разглеждането на описаните по-горе забележителности, щеше да ми е напълно достатъчно да седя на верандата и да се любувам на водата и песента на птиците. Вечер дворът утихваше и се изпълваше с мъждуканията на светулките. Приказна красота. Хазяите се оказаха много мили хора, също с малко дете, с което нашата дъщеря се сприятели и тичаше на воля и си играеше. Горещо препоръчваме да отседнете при тях, ако сте намислили да разглеждате района или просто искате да си отдъхнете сред природата. Те отдават първия етаж (със спалня, голям хол и баня) и втория етаж (две спални, две бани, голям хол с камина и кухня) от къщата си, а живеят на третия. Подходяща е за големи компании, но имайте предвид, че трябва да се спазва в тишина в следобедните и нощните часове. В самото село Главатарци няма какво да се разглежда – има предимно хотели, накацали около язовира. Няма магазин, а за хапване трябва да се отбивате в ресторантите на хотела (за вечеря ние отскачахме до съседното село, където във водите на язовира е закотвен кораба „Емона” – пържената бяла риба беше разкошна!). Но гледката си заслужава. Така че отидете и се уверете сами!

Обрадовски манастир Свети Мина

English Български

Местоположение: София
Тип: 1 ден около София; манастири; България
Подходящо за деца: да

Много са възможностите за уикенд разходка около София, както вече сме споменавали. Чудесен вариант е Обрадовският манастир Свети Мина, който в действителност се намира в пределите на града – в някогашното село Обрадовци, а днес квартал на столицата – Бенковски.

Манастир Свети Мина

St. Mina

Отдавна бях набелязала манастир Свети Мина за разглеждане – родителите ми от години се отбиват там за разходка през събота и неделя. Разказвали са ми, че навремето е бил стопанисван от две възрастни монахини и не се е отличавал  толкова с постройките си, колкото с добре поддържания двор с прекрасна градина, изобилстваща от цветя през пролетта и лятото. Това, което привлича множество поклонници и впоследствие спомага за разширяването на манастирския комплекс, е чудотворната икона на Свети Мина. Твърди се, че, ако човек се помоли с ръка на иконата, молитвата му ще бъде чута.  За водата от аязмото в двора също се смята, че е лековита.

Дали това е така, не мога да отговоря. Днес обаче манастирът е разширен до неузнаваемост с помощта на даренията на благодарни миряни. В дворът му са събрани не една, а три църкви – старата „Свети Мина” с иконата на светеца и „Свети Иван Рилски“ и „Свети Николай Чудотворец“, разположени на два етажа в обща сграда. Градините на монахините са запазени, но не така пищни, както някога. При всички случаи обаче си заслужава да се отбиете, ако не сте го посещавали.

Къде точно се намира?

За да стигнете до манастир Свети Мина, трябва да се насочите към Бенковски и на излизане от квартала да следвате табелите към манастира. Те ще ви отведат до удобен паркинг, където да оставите колите. Паркингът не е изграден пред самия манастир – трябва да минете по мост над Владайска река, преди да влезете в двора му.

Ако сте с бебешка количка, ще трябва да я пренесете няколко стъпала нагоре и надолу на слизане от моста, иначе няма никакви други затруднения по трасето. Не може да не отбележим, че гледката около моста наподобява джунгла с буйната си растителност през лятото, а миризмата, която се носи от реката е не по-малко зашеметяваща. Просто трябва да изключите обонянието си, докато я прекосявате.

Из манастирския двор

Достигнете ли външните порти на манастира, ще бъдете освободени от присъствието на специфичните ухания и ще бъдете възнаградени със спокойствие, така типично за всички свети места. Пътека ще ви отведе до вторите порти, ограждащи самия манастирски комплекс. По нея са изградени беседки, детска площадка и малки вили, които могат да се наемат за пренощуване. Изглеждат хем наскоро ремонтирани, хем леко позапуснати – не съм сигурна как точно са успели да постигнат този ефект.

Нашето посещение на манастир Свети Мина се случи през една необичайно слънчева за тазгодишната пролет събота. За щастие, нямаше много други хора и успяхме на спокойствие да разгледаме всичко.

Докоснахме чудотворната икона, отпихме вода от аязмото, насладихме се на разноцветните лехи с благоуханни цветя, а малката ни дъщеря, изразходи доволно енергия, гонейки се с други деца из двора. Като цяло – един прекрасно изкаран топъл следобед.

Гигинският манастир

English Български


Местоположение: Черна гора
Тип: 1 ден около София; манастири; България
Подходящо за деца: да

Избрахме един от слънчевите предиобеди около почивните дни за 3 март да посетим Гигинския манастир. Идеята ни беше да отскочим близо до София за разходка на чист въздух и хапване – някъде, където все още не сме били. Попаднахме на богата информация за манастира като място с хубава природа, интересна архитектура и вкусна скара наблизо и решението беше взето.

Историята на Гигинския манастир

Църногорският манастир „Св. св. Козма и Дамян“, наричан още Гигински манастир или Черногорски, се намира над село Гигинци край Перник, на 60 км от София. Той е разположен в подножието на връх Китка (1118 м.) в планина Черна гора. За възникването му не се пазят почти никакви писмени свидетелства, но археологически разкопки разкриват, че първите манастирски постройки датират от 11-12 век. Бил е разрушаван на два пъти по време на османското владичество. В началото на 19 век е възстановен от монаси от Хилендарския манастир, които основават на територията му килийно училище. После обаче идват годините на комунизма, които не се отнасят по-благосклонно към Гигинския манастир от тези на турското робство – тогава изчезва целия архив и много други ценности. Земите и постройките на обителта са последователно използвални за концлагер, пионерски лагери, дори се дават под наем за отглеждане на добитък.

Монаси се завръщат в манастира чак през 1998 г., като минават през различни перипетии, докато се установят за постоянно. Раставрацията на сградите на манастира започва през 2007 г., той е електрифициран, а пътят към него ремонтиран, благодарение на усилията на обявения през 2016 г. за игумен йоромонах Никанор – интересна личност, която загърбва светския си живот на финансов брокер в София, за да се отдаде на монашеството. През февруари 2019 г. сградите на старото манастирско крило,  манастирската гостоприемница  и магерницата са обявени за архитектурно-строителни недвижими културни ценности от Възраждането. Повече за историята на Гигинския манастир през годините може да прочетете в сайта на Гигинския манастир тук.

Как се достига

За да стигнете до манастира от София, трябва да се насочите към Перник и после към Кюстендил, най-добре се доверете на GPS. След като влезете в Гигинци, табели ще ви упътят по пътя нагоре през селото и към манастира. Разстоянието от Гигинци до манастира е около 4-5 км и бихте могли и да се разходите, но имайте предвид че наклонът е стръмен и би ви отнело повече време. Най-добре да паркирате колата на импровизирания паркинг пред манастира.

Ние пристигнахме в района на обяд и първата забележителност, която разглеждахме, беше кръчмата, току до вратите на манастира. Успяхме да се настаним на маса на слънце и опитахме от скарата с месо от фермата на манастира, за която вече бяхме чели хвалебствия из мрежата. И да – определено си струва, особено биволската плескавица. Цените в заведението също са много привлекателни.

Из манастира

Giginski monastery

Следващата ни спирка вече беше самият манастир. Преминахме през портите му и се озовахме в просторен и приятен двор, сред красиво реставрираните 200-годишни постройки на манастира. Запалихме по свещичка в малката, стара църква с изящни стенописи от 19 век и изкачихме стълбите на кулата-камбанария (горе обаче ни направи впечатление любопитно решение – вместо стенописи по стените са лепени тапети в църковен стил).

В двора на манастира е и прочутото аязмо, чиято вода според легендите помага при болести на очите и нервната система, дори при безплодие. Навсякъде са разположени удобни, дървени пейки, на които човек може да се наслади на слънчевите лъчи, а гледката на сгушените наколо планини е изключително приятна. Малката ни дъщеря също си изкара много приятно, тичайки из двора и гонейки се с още едно дете.

От магазинчето към манастира пък човек може да си закупи мед, различни видове сладка, манастирска ракия и вино. Монасите стопанисват и ферма за биволи, както вече стана ясно, изградена с евросубсидии. По пътя към и назад от манастира може да срещнете някои от животните от фермата, както се случи и с нас – между друго биволите се държаха доста прилично и бързо се отместиха от пътя.

Като цяло сме много доволни от разходката си дотук и със сигурност бихме я повторили в някой пролетен или летен ден, когато планините наколо ще са в зелено и гледката ще гали още повече окото.

Бонус: църквата на село Банище

Banishte

Чудихме се къде в района да се разходим още и решихме да отскочим до село Банище и да разгледаме още една старинна църква. Селото се намира на 16 км от Гигинци. За да стигнете до църквата му, от мегдана трябва да завиете вляво по чакълена улица нагоре в планината. Щом стигнете разклона, продължавате надясно и малко след това паркирате колата на поляна край последните къщи на селото. След това имате 2 минути ходене до църквата „Свети Йоан Богослов” – електрическите стълбове по пътеката нагоре ще ви упътят.

Ние не успяхме да разгледаяме църквата отвътре по време на нашето посещение, тъй като беше затворена. Може би вие ще имате по-голям успех. Личи си, че е поддържана и сигурно ще е интересно да се разгледа и отвътре. Навремето е била част от манастирски комплекс, но до наши дни се е запазила само тя.

Други идеи за разходка в района

Ако не сте посещавали Земенския манастир и старата черква над язовир Пчелина, може да комбинирате разходката си до Гигинския манастир с разглеждането и на тези забележителности.

15 идеи за разходки около София

English Български

Наближи ли уикенд, често изпадам в чудене накъде да поемем, за да си починем сред зеленина и да подишаме чист въздух. Ако и вие сте в подобна ситуация, настоящият пост ще ви е полезен. Тук сме събрали 15 идеи за разходки около София. Някои от тях ще ви отведат на  добре познати места, други са не толкова популярни дестинации. Нека сега да разгледаме нашите предложения за

15 идеи за разходки около София

В ПЛАНИНАТА
1. Витоша

Разстояние от София: в непосредствена близост

Множество са вариантите, сред които може да избирате, за да се разходите из Витоша. Вижте например нашия пост за Черни връх тук.

Cherni vrah 1

2. Село Лозен, планина и манастир

Разстояние от София: 18 км

Може да се изкачите в планината над селото и да посетите манастира, разположен там. Наклонът не е стръмен и е идеален за разходка сред природата. Гледката също си заслужава.

Lozen

3. Мальовица

Разстояние от София:  87 км

Както сигурно добре знаете, Мальовица е връх в северозападната част на Рила, извисяващ се до 2729 м. Гледката, която се открива отгоре, е зашеметяваща. Ако сте гладни, може да хапнете в хижата. При всички случаи вземете си дрехи и удобни обувки – дори през лятото времето в планината се променя много бързо.

Maliovitza

ПИКНИК
4. Панчерево

Разстояние от София: 15 км

Язовирът напоследък е доста популярен, особено през уикендите. Достатъчно е да споменем, че се продават хот-дози и пуканки на входа откъм Герман. Но все пак е възможно да си откриете някое приятно местенце, където да си починете и да се насладите на природата.

Pancherevo

5. Искърското дефиле

Разстояние от София: 20 км

Много са местата по дефилето, които ще ви привлекат да се отделите от града за поне един ден. Гледката на сгушените планини е чудно уютна и бъдете предупредени – трудно се отделя човек от прегръдката й. Тук може да прочетете поста ни за село Батулия, а защо да не отскочите и до скалите над Лакатник.

Batuliya

6. Железница

Разстояние от София: 26 км

Поляната над селото може и да е леко претъпкана през почивните дни, но това не представлява проблем, ако посетите местността през седмицата. Ако желаете, може дори да разпънете палатка и да останете за през нощта под звездното небе.

Jeleznica

7. Пасарел

Разстояние от София: 28 км

Около селото има няколко поляни, които за подходящи за пикник, където може да си направите барбекю и да прекарете деня.

Pasarel 2

8. Язовир Искър

Разстояние от София: 58 км

Язовирът не случайно е известен като морето на софиянци. Перфектно място, ако си падате по риболов. Ако ли пък не, може просто да се отпуснете и да събирате слънчеви лъчи.

Iskar dam

9. Геопарк Искър-Панега

Разстояние от София: 109 км

Това ни е любимо място. Научете защо от нашия пост тук.

geopark_iskar_panega

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
10. Цари Мали град

Разстояние от София: 55 км

Научете повече за тази забележителност от поста ни тук.

Cari mali grad

11. Гигинският манастир Св. св. Козма и Дамян

Разстояние от София: 60 км

Страхотно попадение за еднодневна разходка. Може да комбинирате с тур до старата черква в село Банище и други. Научете подробности, като прочетете поста ни тук.

Giginski monastery

12. Старата черква над язовир Пчелина

Разстояние от София: 62 км

Гледката, която се разкрива от малката черква над язовира, си заслужава да посетите тази местност. Открийте повече в поста ни тук.

Zemen-monastery-and-Pchelina-dam-20

13. Разбоишкият манастир

Разстояние от София: 68 км

Манастирът е построен през 18 век в скалите над река Нишава, в най-западната част на страната. За повече информация прочетете поста ни тук.

Razboishte_monastery

14. Археологически парк Тополница в село Чавдар

Разстояние от София: 72 км

Ранно неолитно селище отпреди 7000 години е било разположено в тази местност. Сградите в археологическия парк са построени по модел на откритите останки. Ако желаете, може да отседнете в някоя от тях. В близост на разположение има и ресторант. Самото село Чавдар е с хубав парк и постегнати къщи с красиви градини.

Chavdar

15. Земенският манастир Св. Йоан Богослов

Разстояние от София: 80 км

Земенският манастир е доста добре поддържан, с хубава градина и ресторант към нея. За повече информация вижте нашия пост.

Zemen-monastery-and-Pchelina-dam-8

Батулия

English Български

Местоположение: Стара планина
Тип: 1 ден около София; планина; манастири; България 
Подходящо за деца: да; с удобна раница за носене за бебета и по-малки деца

Имате ли най-любимо място на света? Ние да – нашата семейна лятна къща в планините над Батулия. Къде е това, сигурно ще попитате. Батулия не е луксозен курорт, а малко село, разположено в Стара планина, в близост до Искърското дефиле, на не повече от 30 км от София.

Батулия

Повечето от най-скъпите детски спомени живеят там. Уютът на хладната кирпичена къща през лятото, ароматът на сладко от диви ягоди във въздуха, песните на щурците, които оживяват нощта, блещуканията на светулките, които осветяват семейните барбекюта край беседката. Ето един поглед към нашия двор през лятото, преди косачката да го приведе в проходим вид…

SS852706

Безкрайните планини прегръщат небето тук. От прозорците на нашата къща и от близката поляна, покрита с многоцветен килим от диви цветя, се разкрива прекрасна гледка. Може да се видят хълмовете на Стара планина, сгушени край Искърското дефиле и над тях София и Витоша. В ясно време можете дори да забележите заснежените върхове на Рила. Където и да погледнете, ще попаднете на снимка, достойна за Instagram.

IMG_20160611_173931

Съществуват, разбира се, някои спънки, както при всичко в живота. Пътят в планината, който води до къщата, е ужасен и ако нямате джип, ще трябва да вървите. Трудният достъп си има и добра страна – районът не е толкова населен и можете да се насладите на спокойна почивка. А изоставените стари къщи са често срещана гледка.

DSC03254

Няма да ви поканя в нашата къща, един от хълмовете наблизо е достатъчно известен сред младежите (наричат ​​го Счупен връх и преди няколко години се натъкнахме на ергенско парти насред хълма; момчетата бяха поръчали дори стриптизьорка за младоженеца). Но мога да ви кажа повече за красивите места наблизо.

Манастирът св. Никола

IMG_20150426_164836

Манастирът е построен през 1911-1913 г. от свещеника Емануил Златков. Той бил приятел на българския премиер Александър Стамболийски, който дори е отсядал няколко пъти тук. Това е и причината, поради която две от манастирските стаи да са кръстени на Стамболийски.

Дворът на манастира е уютен и просторен, с дървета, които хвърлят гъста сянка, за да прогонват летните горещини. Тук определено ще се насладите на спокойната природа.

До манастира може да се стигне пеша или с кола по стръмен черен път вдясно от антифашисткия паметник в центъра на Батулия. Които ни водят до следващата забележителност в селото …

Антифашисткият паметник 

Тук няма нищо особено и интересно, но се намира в центъра на селото и не можете да го пропуснете. Паметникът е построен през 1973 г. в памет на партизаните от батальона „Христо Ботев“. Те се сражават в битка край селото през 1944 година. За съжаление, паметникът е малко грозен. И нямаме снимка. Така че трябва да го видите сами.

Слънчеви бани и пикник край реката

Има няколко места край коритото на река Батулия, където може да се наслади на водата. Лесно можете да прекарате деня тук и да организирате пикник сред зелените и възхитителни пейзажи. Ако желаете да плувате в басейн, всъщност има един в Батулия, където  се предлагат шезлонги и чадъри. Не го посещаваме, така че не мога да споделя мнение. Но изглежда добре от снимките.

Опитайте местната кухня

Батулия може и да не е голямо село, но има три кръчми.  Всички те са разположени на главния път, който пресича селото. Ние имаме впечатления само от една от тях – AC DC кръчмата. Наричаме я така, защото собственикът вероятно е голям фен и е поставил голям знак на АC DC пред своето заведение. Тук можете да опитате шкембе чорба, шопска салата или пържени кюфтета с пържени картофи. Всичко е много вкусно и много евтино. Бонус: наоколо има много котки, които ще дойдат да проверят какво се случва с вас и по-конкретно – какво точно хапвате.

IMG_20150426_152149

Освен всичко описано, природата около селото ще ви очарова със своето уединение, свеж въздух, цветове и спокойствие. Доверете ни се – посетете Батулия.

Геопарк Искър-Панега

English Български

Местоположение: Северозападна България 
Тип: 1 ден около София; природни забележителности; пещери; България
Подходящо за деца: да; с удобна раница за носене на бебета и по-малки деца

В предишни постове ви дадохме няколко идеи за еднодневни екскурзии около София – като Черни връх, крепостта Цари Мали Град, или Земенския манастир. Eто още едно чудесно предложение – геопарк Искър-Панега. Маршрутът съчетава приятна разходка в природата и посещение на величествената пещера Проходна, известна още като Божиите очи.

Геопарк Искър-Панега

Попаднахме на този маршрут една събота сутрин, докато се чудехме кое място да посетим. Времето беше приятно и идеално за пикник. Бяхме чували добри отзиви за  геопарк Искър-Панега и решихме да го видим.

Създаден през 2006 г., това е първият (и единствен) геопарк в България. Намира се на 3 км от град Луковит в Северна България и на около 100 км от София. Състои се от две части – Карлуковски карстов комплекс (където се намира пещерата Проходна) и ландшафтен парк „Панега“. Двате участъка са свързани с екопътека.

Паркът

Решихме да влезем в геопарка от страна на ландшафтния парк. Пътеката започва близо до град Луковит и минава покрай река Панега. По целия път има живописни дървени мостове и места за отдих – беседки и заслони с барбекю. Едно от най-впечатляващите обекти по този маршрут е величествен меандър. Но не се заблуждавайте – всичко тук е пленително. Според легендата енергията на мястото успокоява нервите и облекчава стреса и напрежението. Можем да потвърдим това съвсем искрено.

Нашата цел беше да достигнем пещерата Проходна, като минем по цялата еко пътека, но разговаряхме с други туристи по пътя и те ни споделиха, че тя е дълга 12 км. А ние нямахме толкова време, затова се върнахме към колата си и стигнахме много бързо до пещерата. Ако имате повече време, можете да се разходите по целия път.

Пещера Проходна

Входът на пещера Проходна е близо до село Карлуково и първото нещо, което видяхме, бяха скални катерачи, разпръснати по скалите. Пещерата е дълга 262 метра, таванът достига близо 50 м височина и тук можете да опитате и скокове с бънджи. Но това не е най-впечатляващото нещо. Две огромни и еднакви по размер дупки в тавана на средната камера, образувани от ерозия, наподобяват човешки очи. Те пропускат светлина в пещерата и са известни като Божии очи.

Ако желаете да опознаете този район, можете да комбинирате пътуването с посещение на манастира Гложене или великолепните Крушунски водопади.

Най-добрите плажове в България

English Български

Наскоро се натъкнахме на блог пост по повод най-добрите плажове в България, който препоръчва Слънчев бряг и Златни пясъци като топ дестинации. Но ние никак не сме съгласни.

Не ни разбирайте погрешно – ако искате да се забавлявате и да пиете през цялата си ваканция и  да не обръщате внимание на тълпите на плажа, грозните хотели и силната музика по цял ден и нощ, то това са местата за вас. Но България все още може да предложи различен тип изживяване, въпреки „най-добрите“ намерения на бизнесмени и предприемачи, които превръщат нашето крайбрежие в бляскаво гето. Ето и нашия списък с препоръки за пътеш, които искат да се насладят на природата, а не на ол инклузив.

Най-добрите плажове в България
Кара дере

10697131_10201804547314630_6686805021576346761_o

Това е един от последните диви плажове по българското Черноморие. Той няма хотели, ресторанти, клубове, голф курорти или други белези на цивилизацията. Всъщност няма и обхват на мобилните телефони, чешмяна вода или електричество. Причината? Кара дере е част от екологичната мрежа на ЕС „Натура 2000“ за опазване на дивата флора и фауна. Надяваме се, че ще остане така и през следващите години.

Плажната ивица е дълга 5 км и може да бъде достигната от град Бяла или от село Горица по черен път, който е в ужасно състояние. Подгответе се да изминете 4 км пеша, ако колата ви не е подходяща за извън пътя. В крайна сметка ще бъдете възнаградени. Споменахме ли, че пясъкът тук е един от най-хубавите?

Решението на правителството ни относно достъпа до свободно къмпингуване често се колебае. Те не могат да решат дали къмпингът тук трябва да бъде легален или не, затова имайте това предвид, ако искате да разпънете палатка.

Иракли

1910548_125161043617_5807321_n

Още една зашеметяваща дива плажна ивица, част от еко-мрежата Натура 2000. Но за разлика от Кара дере тук ще намерите бунгала под наем и бар на плажа.

Има и чадъри и шезлонги в едната част на плажа. Гледката е прекрасна, плажът е с дължина 3 км и определено ще се насладите на времето си тук.

Синеморец

SS855243

Село Синеморец се намира в най-югоизточната част на България, близо до границата с Турция. Препоръчваме плажната ивица при устието на река Велека – красива и защитена зона.

Другият плаж в Синеморец – Бутамята, също беше много хубав, но днес е претъпкан с хора, шумове и хотели.

Силистар

Този плаж е недалеч от Синеморец и като Кара дере и Иракли е част от еко мрежата Натура 2000. Предлагат се бунгала под наем до плажа и къмпинг, бар на плажа и чадъри и шезлонги на пясъка. Заливът на Силистар със сигурност ще ви впечатли – водата тук е много спокойна.

Не може да не споменем: Смокиня и  Градина

Тези плажове бяха рай за къмпингара. Днес къмпингът по пясъка е забранен, има много плажни барове, разпръснати навсякъде, както и скъпи чадъри и шезлонги. Въпреки това гледката все още е много хубава. Те са перфектни, ако търсите място, което ще ви предложи възможности да се насладите на нощния живот – баровете са отворени денонощно. Можете да наемете бунгало в близост до плажа  Смокиния или да наемете каравана на пясъка на Градина.

Любимо място?

Определено Созопол. Разположен на южното Черноморие, с красивия стар град и е недалеч от плажовете Градина и Смокиния. Можете да наемете кола и да стигнете до Синеморец и Силистар на юг или до Иракли и Кара дере на север. Имайте предвид, че през август Созопол е много претъпкан – най-добре е да посетите града през юни, юли или септември.

DSC03457

Чудните мостове

English Български

Местоположение: Западни Родопи
Тип: природни забележителности; на път с кола; България 
Подходящо за деца: да; с удобна раница за носене на бебета и по-малки деца

Чудните мостове е гледка, на която трябва да се насладите, ако някога се озовете в Родопите. Разположени в долината на река Еркюприя в Западните Родопи, те са всъщност естествени арки, формирани от ерозионната дейност на някога голямата река.

Пътуването

Може да се комбинира с посещение в градовете Пловдив и Асеновград и ако имате повече време – селата Широка лъка и Триград. До мястото може да се стигне по тесен път от село Забърдо. Можете да оставите колата си на паркинг и да слезете по пътека към мостовете. Ако се почувствате гладни, в началото на пътеката има ресторант.

Чудните мостове

Красива гора обгражда района и разходката тук е приятна и спокойна. В днешно време са останали само два моста, най-вероятно заради земетресения. По-големият е 15 метра широк и 96 метра дълъг, проходим под трите му свода. По-малкият мост е дълъг 60 метра и 30 метра в най-високата си точка и не е достъпен за туристи.

Легендата

Една стара легенда разказва историята на дракон, който някога е опустошавал тези земи. Местните жители са намерили начин да победят звяра (историята включва жертвата на магаре, така че няма да ви разкажем подробности). Все пак драконът е дошъл тук, за да умре и костите му са се превърнали в мостове.

Обратно в реалността

В района има много пещери, но за съжаление те са неразвити и не са подходящи за туристически посещения. Наблизо има две хижи, ако желаете да останете тук по-дълго, а къмпингът също е опция.

Велико Търново

English Български

Местоположение: Северна България 
Тип: исторически забележителности; на път с кола; България
Подходящо за деца: да; с удобна раница за бебета и по-малки деца в крепостта

Велико Търново се намира почти в центъра на България, по живописната речна долина на Янтра. Средновековната столица на България може да предложи много на пътешественика със своята древна история, уникална архитектура и красива природа.

Велико Търново
Трите хълма

Хълмът и крепостта Царевец е сред най-големите забележителности на Велико Търново. Тук са били разположени царските и църковни дворци по време на Втората българска империя (1185-1396 г.), а също и болярските църкви. Укрепена с дебели стени (достигащи до 3,6 м) и река Янтра от три страни, крепостта е била непревземаема.

Veliko Tarnovo

Дворцовият комплекс е разположен на площ от 6000 квадратни метра с тронна зала с дължина 32 на 15 метра. Навремето е била богато украсена с розов мрамор, зелена серпентина и египетски порфир.

Трапезица е втората крепост на средновековния Търново, дом на благородниците по време на Втората българска държава.

Интересен факт е, че през 1884-1900 г. френският археолог Жорж Серат пръв разкрива основите на 17 църкви, разположени на хълма. Днес са открити нови археологически структури, датиращи от късната античност и ранновизантийски период.

На юг е хълмът Света гора (Holly wood), културното и духовно огнище на Втората българска държава. На хълма е разположен манастирът „Св. Богородица Одигитрия“, дом на отшелници и монаси. Днес можете да се разходите из хълма и да се насладите на спокойната природа.

Старият град на Велико Търново

Veliko Tarnovo

Старият град е разположен около хълмовете с тесни улички и красиви къщи, характерни за българското възраждане (18-19 век).

Тук можете да посетите някои интересни музеи и да научите повече за историята на региона и България като Археологическия музей, Регионалния исторически музей и музея на Българското Възраждане и Учредителното събрание. Или пък да се насладите на спокойна разходка и хубава вечеря в местен ресторант.

Шоуто звука и светлината

Зрелищното аудиовизуално шоу разказва историята на падането на Велико Търново под османско владичество, използвайки драматична музика, многоцветни светлини, лазери и камбани.

Тo може да бъде гледанo безплатно на официални празници от площад „Цар Асен I“ пред главната порта на крепостта Царевец. Частни прожекции могат да бъдат резервирани срещу заплащане.

Черни връх

English Български

Местоположение: Витоша
Тип: 1 ден около София; на планина; природни забележителности; България
Подходящо за деца: да; с удобна раница за носене на бебета и по-малки деца

Черни връх на Витоша е сред задължителните забележителности, които трябва да се посетят около София. Градът е разположен в подножието на планината, така че няма да ви отнеме много време, за да го достигнете. Той е сред най-популярните туристически дестинации, разположени на Витоша, а също и най-високият връх на планината. Издигайки се на 2290 м, това е четвъртият по височина връх в България след Мусала, Вихрен и Ботев.

Как да стигнем до Черни връх
С кола или такси и лифт

Ако изберете тази опция, трябва да стигнете до кв. Драгалевци и да оставите колата на паркинга в близост до ресторант Воденицата. Наблизо е лифтовата станция, а билетът до  Бачо Киро и до Голи Връх в двете посоки е 7 лева. Цялото пътуване с лифта отнема около 30 минути. От Голи връх трябва да се отправите към Черни връх, ако не сте опитен турист ще ви отнеме около 2 часа, за да стигнете.

С автобус и лифт или пеша

Хванете автобусния маршрут № 64 от квартал Хладилника и след това слезте на паркинга близо до ресторант Воденицата. Вземете лифта до Голи връх.

Пеша

Това е най-приятният вариант, но не и този, който ние лично ще изберем или препоръчаме за зимния сезон. Пътят до върха отнема време и е по-добре през зимата да вземете лифта. Можете да стигнете до Черни връх, ако започнете да се разхождате от различни посоки – от хижа Алеко или от Златните мостове, но това е история за друг, по-летен пост.

Черни връх

Когато стигнете до върха, определено трябва да се насладите на топла чаша чай или вкусна храна от кафенето в метеорологичната станция. Имайте предвид, че станцията не предлага настаняване и  ще трябва да хванете лифта за Драгалевци преди 16 часа. Но също така отделете време да се надишате дълбоко със свежия въздух и да се насладите на красотата на Витоша.

Триград

English Български

Местоположение: Западни Родопи
Тип: на път с кола; природни забележителности; пещери; България
Подходящо за деца: да

Триград със сигурност е място, в което ще се влюбите. Разположено в Родопите, малкото село е приказно красиво със своите зелени поляни, хълмове и гори, живописни къщи и дворове. Да не пропускаме и впечатляващото Триградско ждрело, което води до селото. Близо до Триград е и пещерата Дяволското гърло. Според легенди Орфей се е опитал да изведе любимата си Евридика от подземния свят през тази пещера. Наблизо е още една  забележителност – Ягодинската пещера, най-дългата известна пещера в Родопите. Много са гледките, на които може да се насладите в тази област и определено трябва да я посетите.

Как да организирате пътуването си до красивите места? Ето как  го направихме ние…

Ягодинска пещера

Пътувахме от село Лещен до Триград и решихме, че първата ни спирка ще бъде Ягодинската пещера. За да стигнете до пещерата, трябва да минете през Буйновското ждрело – най-дългото в България и просто спиращо дъха. С многожество завои, някои части на пътя са толкова тесни, че изглежда невъзможно два автомобили да се разминат.

Пещерата е в края на пътя, където са разположени паркинг и ресторант. Входът в пещерата е на всеки час с екскурзовод. Обиколката отнема около 45 минути, но имайте предвид, че вътрешната температура целогодишно е 6 ° C, така че си пригответе топли дрехи.

Интересен факт е, че Нова година  се празнува от местните жители в пещерата. И коледната елха, която украсяват, изкарва до 3 години.

До изхода на пещерата е друга забележителност – пещерно жилище, което също си заслужава да бъде посетено.

Триград

Бяхме решили първо да отидем до Триград и да намерим нощувка, а на сутринта да посетим пещерата Дяволското гърло (вече беше 17:00, пещерата вероятно беше затворена и трябваше да намерим къде да останем през нощта). Оказа се, че това е много мъдро решение. Но ако имате повече време, можете първо да посетите Дяволското гърло и след това Триград (пещерата се намира на пътя, който води до селото).

За да стигнете до Триград, трябва да излезете от Буйновското ждрело и да влезете в Триградското ждрело, което е също толкова тясно и великолепно. Невъзможно е да се изразят с думи красотите на природата тук – ще трябва да ги видите сами.

Село Триград е малко, красиво и спокойно. Ние бяхме големи късметлии с намирането на място за настаняване – отседнахме в семейна къща за гости – Вила Радост,  разположена в центъра на селото, с изглед към църквата и джамията.

Силно препоръчваме Вила Радост – хората са изключително мили и гостоприемни, стаите са удобни, гледката от беседка в двора е прекрасна, а храната… просто невероятно вкусна. Традиционното родопско ястие пататник, което ни приготвиха, беше върховна наслада, а мекиците за закуска – неописуемо прелестни и с домашни сладка.

Можете да отседнете в Триград за няколко дни, да се насладите на красивата природа и чистия въздух, както и на местната кухня и дори да яздите кон, ако желаете.

Дяволското гърло

Следващата ни спирка беше прословутата пещера Дяволското гърло, от която се смята, че легендарният тракийски певец Орфей се спуска в подземния свят, за да търси любимата си Евридика. Името на пещерата идва от приликата на входа й с прозяващата се дяволската глава

Изкуственият тунел ще ви отведе до основната зала на пещерата, която е много голяма и впечатляваща. Вътре тече река Триград, която образува 42-метров подземен водопад, всъщност най-високият подземен водопад на Балканите.

Цялата обиколка ще ви отнеме около половин час и ще ви трябват топли дрехи – вътрешната температура е постоянна  8 °C. За да излезете от пещерата, ще трябва да се изкачите по 300 стълби, които са тесни и стръмни (не забравяйте да си сложите и удобни обувки).

Отвън ще ви посрещнат водопади и буйна зеленина (ако сте там през пролетта или лятото), както и множество сергии и хора, които ще се опитат да ви продадат всичко от мурсалски чай до мед – опитайте ги, те са невероятни … както всичко тук.

Какво се случи миналото лято

English Български

Някога мечтали ли сте да тръгнете на пътешествие и да се събуждате в различен град всеки ден? (Не? Продължавайте да четете – може и да ви се прииска:)) Защото това е, какво се случи миналото лято с нас. Десет дни и много спомени по-късно, посетихме 13 града, села и райони из България – от юг на север и от запад на изток. И знаете ли какво? – страната ни е изключително красива.

Ето  поглед към местата, които обиколихме …

Какво се случи миналото лято

За някои от местата вече има публикации в блога. Очаквайте другите постове съвсем скоро.

Лещен

Around this summer

Ковачевица

Around this summer

Триград

Around this summer

Широка Лъка

Around this summer

Чудните мостове

Around this summer

Бачковски манастир

Around this summer

Калиакра

Around this summer

Яйлата

 

Тюленово

Around this summer

Шабла

Around this summer

Дуранкулашко езеро

Around this summer

Силистра

Around this summer

Русе

Around this summer

Манастир Разбоище

English Български

Местоположение: Западна България 
Тип: 1 ден около София; на планина; манастири; България
Подходящо за деца: да; с удобна раница за носене на бебета и по-малки деца

Може да сте забелязали (ако сте прочели другите ни постове), че старите манастири, заобиколени от великолепна природа, са сред любимите ни дестинации. Манастир Разбоище не е изключение. Построен в скалите над река Нишава в най-западната част на страната, той е задължително да се посети особено от тези, които се радват на приятни разходки в планините.

Манастир Разбоище

Манастирът е построен около 18-ти век, но скалните пещери в района са били населени от монаси от Средновековието. Според легенди Свети Сава е намерил подслон  в пещерите. Векове по-късно българският революционер Васил Левски прави същото, като се крие от османските завоеватели (макар да остава в манастира, а не в пещерите).

За да посетите манастир Разбоище, първо трябва да стигнете до малкото село Разбоище (следвайте инструкциите на google maps). Най-добре е да оставите колата си паркирана в селото, защото пътят към манастира е кофти. Разходката не е много – около километър, през планините. Пресича се железопътна линия, но не се притеснявайте – влаковете не се движат често тук.

Ще трябва да преминете през няколко  по-нови сгради, част от манастира, за да стигнете до скалите над река Нишава и да се качите по каменни стълби. Изкачването също не е дълго и усещането и гледката отгоре си заслужават.

Препоръчваме ви да посетите манастир Разбоище през пролетта, докато всичко е още свежо и зелено. Може да комбинирате тази разходка с посещение на водопади Котлите,  разположени в непосредствена близост (направихме пътуването си през лятото и  водопади нямаше). И не забравяйте да приготвите нещо за ядене – има маси до реката и манастира, където можете да седнете и да се насладите на спокойствието и красотата на това живописно кътче.

Перперикон

English Български

Местоположение: Източни Родопи
Тип: исторически забележителности; на път с кола; България 
Подходящо за деца: да; с удобна раница за носене на бебета и по-малки деца

Има  заредени с толкова наситена енергия места, че определено може да я почувствате; толкова древни, че историята е оставила своя отпечатък в камъните, земята и въздуха. Такова място е древният  град Перперикон. Намира се в югоизточната част на България, в Източните Родопи, на 470 м висок скалист хълм, над красива речна долина. Части от него датират от V в. пр.Хр. Подгответе се за изкачване по стълби, издълбани в скалите, ако решите да посетите Перперикон. Изкачването не е толкова много, а в края ще бъдете възнаградени със спираща дъха гледка.

Перперикон

Древният град е всъщност голям мегалитен комплекс. На мястото му са останали следи от бронзовата епоха, античността, както и от средновековен дворец и крепост. През вековете е обитаван от траки, римляни, готи, византийци и българи.

Разхождайки се из древния град, ще видите къде са били разположени бившите улици и домове, както и впечатляващата система от олтари, където вероятно са правени жертвоприношения. Можете също така да седнете на трон, издълбан в скалите и да се насладите на гледката над река Перперешка. Всъщност се смята, че името Перперикон (първоначално Hyperperakion) идва от реката и от добива на злато, извършвано в региона.

Но най-интересното е, че легендите свързват Перперикон с Дионис, гръцкия бог на радостта, лудостта и виното. Археолозите отдавна търсят неговия храм и различни проучвания сочат, че той се намира точно тук. Според легендата две значими пророчества са направени от храмовия олтар – едното, предсказва славата на Александър Македонски, а другото, направено векове по-късно, предопределя възхода на първия римски император – Гай Юлий Цезар Октавиан.

Така че не се съмнявайте – това древно място със сигурност ще ви омагьоса – с неговата история, енергия и гледка. Идете и вижте сами.

Гложенският манастир

English Български

Местоположение: Стара планина 
Тип: на път с кола; манастири; България 
Подходящо за деца: да

България е страна с много прекрасни гледки и запазени стари сгради като манастирите. Сред най-забележителните е Гложенският манастир, разположен в планините близо до град Тетевен.

Планинският път, който води към него, е много живописен и леко плашещ – много тесен  и дава илюзията, че само един автомобил може да мине по него в посока, но автобусите и колите се разминават без проблем.

Гложенският манастир

Ако решите да пътувате до това красиво място, няма да останете разочаровани. Манастирският комплекс разполага с няколко сгради, включително уютен ресторант с невероятна гледка.

Според легендата Гложенският манастир е построен през 13 век от киевския княз Глож с одобрението на българския цар Иван Асен II. Тунелите под манастира са използвани от българския революционер и национален герой Васил Левски по време на битките за освобождението на България. За съжаление старата манастирска църква и тунелите са били разрушени от земетресения през първата половина на 20-ти век. Въпреки това духът на вековете е запазен  и вие определено ще го почувствате.

Ако желаете, можете да пренощувате в манастира – той предлага настаняване както в самостоятелни стаи, така и в общи помещения. Около манастира има много хубави пешеходни маршрути, така че със сигурност ще имате с какво още да запълните времето си в тази красива местност. Затова не му мислете много и посетете Гложенския манастир.

Яйлата

English Български

Местоположение: Черноморие
Тип: на път с кола; природни и исторически забележителности; пещери; Черно море; България
Подходящо за деца: да; с удобна раница за носене на бебета и по-малки деца

Изобилие от панелни комплекси, внезапно избухващ рев на неумолимо настъпващи багери, мръсни и претъпкани плажове и море, щедро поръсени с германо- и рускоговорящи пенсионери или пияни тийнейджъри… Това е картинката, която изниква в съзнанието на туриста, посетил родното Черноморие през последните  години. Отчайващо, нали? Оказва се обаче, че тук-там все още има запазени оазиси, останали незасегнати от напъните на строителните предпиемачи да уеднаквят пейзажа по морската ни ивица с този в столичния квартал „Люлин”. Такова място е археологическият резерват Яйлата.

Местността, известна със запазените на територията си скални жилища (101 на брой, датиращи от 5 в.пр.н. е.) и ранно-византийска крепост от 5 век, се намира на 2 км южно от Камен бряг и на 18 км североизточно от Каварна, в непосредствена близост и до курортното селище „Русалка”. Яйлата всъщност представлява приморска тераса с площ от 300 декара, отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви. От особеностите на терена идва и името й, което в превод от туркски означава „високо пасище”. През вековете е обитавана от траки, гърци, римляни, славяни и прабългари, като всяка една от изброените култури е оставила своя отпечатък по тези земи.

Yailata

Яйлата

Решаваме да се отправим към Яйлата в един учудващо хубав за навъсената пролет ден. До преди няколко години местността е съвсем дива и непозната за широката публика, разбираме от наши приятели, които ще са ни екскурзоводи днес. За съществуването й знаят единствено местните хора, рибарите, археолозите и старите къмпингари, разказват ни още те. Именно в скалните жилища-пещери намират подслон къмпинагрите в топлите летни вечери. Разпростират се в 2 или 3-стайните обиталища на древните хора или пък спят  на плажа, през деня се наслаждават на спокойствието на откъснатия морски рай, а вечер се събират край огъня. Тогава все ще се намери някой, който да засвири на китара или тарамбука и да въплъти вълшебството на мястото и в музика.

Yailata

На тази старовремска романтика отдавна се опитват да сложат край строители и предприемачи. А след старта на проект „НАР Яйлата –туристическа атракция с развита и достъпна инфраструктура” къмпингарите малко по-малко започват да изчезват. Затова пък навсякъде из резервата изникват табелки, информационни табла и кошчета за боклук. А в самото начало на пътеката, която отвежда навътре в резервата, е пльоснат паркинг и малко къще, което претендира да е информационно бюро. Мургавият чичка, който го стопанисва, пък претендира да му дадем по 3 лв. за вход. Искането му предизвиква недоволство у приятелите ни, които години наред се разхождат из местността, без да се налага да заплащат за това, но какво пък? Разделяме се с крупната сума и пристъпяме навътре в Яйлата.

Нищо от това, което написах до тук или което ще напиша още по тази тема, не би могло да изрази изцяло красотата на гледката, която се разкрива пред мен в този момент. Сигурна съм, че ще е не по-малко красиво през лятото, убедена съм, че и да дойда през есента или зимата пейзажът отново ще ми спре дъхът, но на пролет цветовете именно в тази част от България преливат по такъв невероятен начин, че ми се ще само да стоя и да гледам. Нищо друго. Тревата е наситено зелена, а морето е в онова синьо, което асоциирам с ваканционните картички, но отдавна не бях виждала на живо. Отстрани по пътеките избуяват макове, диви божури се катерят по навъсените скали.

Yailata

Бързо се ориентираме из резервата и дори не се налага нашите екскурзоводи да се напъват да се сещат кое къде е. Табелка ни отвежда по тясна, но обезопасена пътечка над разбиващите се вълни първо към крепостта и оттам към скалните жилища. Самата крепост не успява да ни впечатли особено. От нея частично са запазени четири кули и кула-порта и общо взето си е като всяка друга древна купчина камъни. Много по-интересни се оказват пещерите, вдлъбнати в скалите над ревящото море. До тях се стига лесно по каменни стълби, може да се влезе във вътрешността им и да се разгледат. В някои от древните жилища все още се разпознава коя стая за какво е била предназначена – дали по одъра или по подобията на долапи, издълбани в скалите.

След като се разхождаме и доволно наснимаме из пещерните апартаменти се отправяме да търсим скалната църква „Св. Константин и Елена”, прочута със запазените по стените й прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони. Опитите ни да я открием не се увенчават с успех и се задоволяваме с разглеждането на тракийска винарна от 4 в.пр.н.е. , на която се натъкваме ненадейно.

Yailata

Така неусетно стигаме до края на пътеката, отвела ни е до морския бряг и до бебета-скали, на които човек може да поседне, да послуша морето и да погледа как се разбиват вълните в краката му. Друга пътека влиза навътре в шубрка и стига оттатък скалите на малък плаж, а после чак до „Русалка”. Решаваме да не ходим повече и да си починем тук. Мълчим и просто се наслаждаваме на последните слънчеви лъчи.

Yailata

Текстът е писан през 2010 г. – оттогава набезите на „цивилизацията на панелките“ прави непрекъснати опити да завземе и Яйлата.

Земенският манастир и язовир Пчелина

English Български

Местоположение: Западна България 
Тип: 1 ден около София; природни забележителности; манастири; България 
Подходящо за деца: да

Съществуват много хубави места в близост до София, на които можете да се насладите през уикенда. Като например, Земенския манастир и язовир Пчелина. И двете са в една и съща посока и си заслужава да се посетят. Препоръчваме първо да отидете до Земенския манастир и ако желаете, да обядвате в тамошния ресторант, а после да се насладите на гледката около язовир Пчелина.

Земенският манастир и язовир Пчелина

Земен се намира на около 80 км от София и може да се достигне с влак или с кола. Самият град е живописен, разположен от двете страни на река Струма, заобиколен от планини. Земенският манастир се извисява над града и може да се достигне пеша от центъра или с кола директно до портите. Добре поддържан и с автентична архитектура, днес манастирът не е активен. Дворът е просторен и разполага с хубав ресторант, който вече споменахме. Гледката към град Земен и спокойствието на мястото заслужават почивка тук.

Zemen monastery and Pchelina dam

Част от манастирския комплекс е и забележителната църква Свети Йоан Богослов, построена през 11 век. Стенописите са напълно запазени, издържани в архаичен декоративен стил и много красиви. Църквата е наистина великолепна и казват, че ако си пожелаете нещо  с ръка на олтара, то ще се сбъдне.

Следва посещение на язовир Пчелина. Интересен факт е, че някога село Пчелинци се е намирало на мястото на язовира и е било напълно потопено. От селото остава само малка църква, която днес стои на скала над язовир Пчелина.

Zemen monastery and Pchelina dam

Построена през 1350 г., църквата се нарича Свети Йоан Летни. Фреските му са частично запазени и е очевидно, че са  наистина красиви. И гледката, която се открива около църквата, ще ви възнагради за това, че сте се впуснали в търсене на това прекрасно място. Работата е там, че е малко трудно да се стигне до него, ако не сте оборудвани с GPS или подготвени за много разговори с местните. За да стигнете дотук, трябва да минете през село Поцърненци и след това най-добре да следвате координатите на Google. Също така пътят от Поцърненци до църквата не е толкова добър и ще бъде предизвикателство за обикновена кола.

Язовир Пчелина е идеален за къмпинг и по-дълъг престой, особено ако си падате по риболова. Независимо от това, вие със сигурност ще се насладите на прекрасната гледка.

Остров Скомен

English Български

Местоположение: р.Дунав, край Лом
Тип: разходка с лодка; природни забележителности; Дунав; из острови; България 
Подходящо за деца: за по-големи

Местните го наричат Ковачев, а на картата е обозначен като остров Скомен. В паметта на хората обаче се е запазило името на семейството, чиято собственост е било парчето земя преди 44-та година.

Днес дългият 1,5 км остров  е собственост на държавата. Намира се недалеч от Лом, площта му е около 1200 дка. Той е сред най-високите от 75-те български острови по река Дунав, затова и сравнително лесно проходим. От онези места е, които няма да срещнете в нито един туристически справочник, а същевременно е уникален както с флората, така и с фауната си.

Остров Скомен

Черен път отвежда до мястото, от където е достъпен превоза с катер или пък рибарска лодка. Каналът между острова и брега всъщност е много малък – достатъчно, за да могат дивите прасета, които денем го обитават, да го преплуват, щом нощта се спусне. С буйната си растителност напомня на джунгла и само тук все още се срещат застрашени и изключително редки видове като вардимски дъб, полски ясен, черна топола, блатно кокиче, включено в “Червената книга” на България. Изчезнали, изсечени от бракониери, задушени от периодичното “нашествие” на чуждоземски храсти, те са последните представители по цялото поречие на реката.

Туристите рядко стигат до острова, през лятото особено той става абсолютно непроходим – като истинска джунгла, срещат се и змии. Желаещите да го разгледат биха могли да се договорят с местни рибари за превоз, няма никакъв проблем.  За по-дълъг престой засега и дума не може да става. Във вътрешността на острова има изоставена къща и затрупан кладенец, условията обаче са първобитни. Струва си обаче да се разгледа.

Хижа Рай и връх Ботев

English Български

Местоположение: Стара планина
Тип: на планина; природни забележителности; България 
Подходящо за деца: да; с удобна раница за носене за бебета и по-малки деца

Понякога, за да стигнеш до Рая, трябва да минеш през Ада. Този подвиг ще се наложи да извършите, ако решите да посетите хижа Рай и връх Ботев в Централния балкан. Не случайно резервата, през който се минава за хижата, се нарича Джандема (в превод от турски ад). В края на пътя обаче ще бъдете възнаградени с великолепна гледка, кристално чист въздух, божествено спокойствие и разходка из облаците. А те буквално ще са в краката ви, тъй като хижата се намира на 1430 метра надморска височина.

Хижа Рай и връх Ботев

Централният балкан е най-високата и стръмна част на Стара планина, която се простира по дължината на цяла България. Най-високият връх е Ботев и именно в подножието му е разположена хижа Рай. В близост до нея е и най-високият водопад в страната – Райското праскало, с височина от 124,5 м.

Rai hut and Botev peak

До хижата няма път за коли и се стига по няколко маршрута. Може да се поеме през местността Паниците над Калофер или през Карлово и през хижа Левски. Първият маршрут отнема от 4 до 6 часа равен ход, а ако се спрете на втория ще се наложи да преспите в хижа Левски. И по двата ще ви води лентова маркировка (синьо и бяло), а гледката е изключително живописна.

Rai hut and Botev peak

Ако решите да направите този преход, на който и маршрут да се спрете, бъдете подготвени и добре екипирани (удобни обукви, топли дрехи) за дълъг и на места стръмен път. Най-добре да посетите хижата през пролетта, когато ще може да се насладите на Райското пръскало в пълния му блясък, или през лятото – когато времето в планината би трябвало да е най-благосклонно.

Резервирайте места в хижата предварително и имайте предвид, че стаите са с по 4, 5, 7 и 10 легла. Нощувката е 11 лв., а за да ползвате банята  (външна), ще трябва да доплатите още 1 лв. Разгледайте фейсбук страницата на хижата и се разходете с Google street view. На разположение на гостите на хижата е и столова, за хапване се предлагат кюфтета или кебапчета, боб и леща, а за закуска може да помолите да ви направят мекици – страхотни са!

Мелник

English Български

Местоположение: Пирин
Тип: на път с кола; природни забележителности; манастири; на планина; България 
Подходящо за деца: да

Били ли сте в Мелник? Бъдете сигурни в едно –  ще ви очарова. Прочут със своето червено вино и красиви реставрирани стари къщи, това е най-малкият град в България с население от около 400 души. Градският му статут e запазен само по културни причини – 96 от сградите му са исторически паметници.

1 Melnik

Мелник

Мелник е разположен в югозападната част на страната, на 180 км от София. Можете да стигнете до него с автобус или кола.  Сгушено сред хълмове, с тесни и криволичещи улици, живописни къщи и уютни кръчми, градчето със сигурност ще заеме специално място в сърцето ви. Разглеждайки добре запазените старинни къщи, може да надникнете в живота на хората от онова време. А след като се уморите от разходки, да дегустирате някои от чудесните местни вина и вкусни ястия. Природата наоколо също си струва да й се насладите, особено през слънчевите дни на пролетта и лятото.

Да не пропуснем да споменем: пътуването до Мелник може да се комбинира с посещение на Сандански, където можете да се отбиете в хубавия градски парк или да посетите минералните бани.

Роженски манастир

Не е далеч и Роженският манастир, построен около 12-ти век. Намира се на 6 км югоизточно от Мелник и е най-големият манастир в Пирин планина. Ако отидете на разходка до хълма край манастира, ще стигнете до място, където ще се насладите на прекрасна гледка към естествените пясъчни пирамиди, разпръснати около Мелник. По-авантюристично настроените могат да ги достигнат и пеша, тръгвайки от града. За целта обаче се препоръчват удобни обувки и планинска подготовка.

Рупите

Наблизо до Мелник е и защитената местност Рупите, разположена в източната част на недействащия вулкан Кожух. Рупите са известни не само като мястото, където е живяла баба Ванга, но и със своите лечебни минерални извори и красива гледка.

Цари Мали град

English Български

Местоположение: село Белчин
Тип: 1 ден около София; исторически забележителности; България 
Подходящо за деца: да

Ако  желаете да избягате от градския живот за няколко часа, може да се разходите до Цари Мали град и да се насладите на вековната история на района. Реставрираната древна крепост е разположена на хълма Свети Спас над село Белчин, на 15 км от град Самоков. Разстоянието от София е около 50 км.

Цари Мали град

Входната такса е 4 лева и включва изкачване на хълма към крепостта във фуникуляр (железопътна кабина), както и вход за етнографския музей. Ако не желаете да ползвате фуникуляра, може да стигнете до крепостта по алеята, която води от паркинга. Препоръчваме този метод особено през слънчевите уикенди, когато напливът от посетители е по-голям е се образува опашка.

А сега малко повече за историята на Цари Мали град. Археологическите проучвания на хълма показват, че строителството на крепостта е започнало през IV век. Проследяването на историческите пластове също е доказало, че най-ранното обитаване на този обект започва във втората фаза на ранната желязна епоха (VIII-VI в. Пр. Хр.). Но повече за историята на крепостта и района, на който е построена, ще откриете, когато я посетите.

Препоръчваме ви посещение на Цари Мали град през пролетта или лятото – тогава ще можете напълно да се насладите на гледката от хълма. Освен това може да съчетаете разходката до крепостта с посещение на басейните в Белчин – селото е известно с минералните си извори.

Белоградчик, Магурата и Видин

English Български

Местоположение: Северна България 
Тип: на път с кола; природни и исторически забележителности; пещери; Дунав; България
Подходящо за деца: да; с удобна раница за бебета и по-малки деца

Отдавна крояхме планове за пътешествие до Белоградчик, Магурата и Видин. Но всичко започна с Белоградчик. Град, за който съм писала и преди, но никога не съм посещавала. Този път е различно. Двудневната екскурзия до града на скалите оправда всичките ми очаквания… и оттатък. Ако се чудите къде да отидете в почивните дни и досега не сте били в този красив край – дайте му шанс.

Белоградчик, Магурата и Видин

Разглеждането на Белоградчик се комбинира наистина перфектно с отбиване до Видин и крепостта Баба Вида, както и с тур из пещерата Магурата. Ние решихме първо да минем през Видин, после през пещерата и да нощуваме в Белоградчик. От София поехме по път е79: Ботевград, Враца и Монтана за Видин. Пътят не е толкова красив като този през Искърското дефиле, по който също може да се тръгне, но е по-бърз. За дупките по пътищата във Враца и Монтана може да се изпишат томове, но няма да се разпростирам много. Просто карайте внимателно в тези градове, особено ако вали дъжд.

Видин и крепостта Баба Вида

От София до Видин отнема около 3 часа и половина и ако се тръгне рано сутрин, дестинацията е достигната точно за обяд. Тази задача, както и разходка из спретнат център, красива крайбрежна алея и зелен парк са нещата, които отметнахме, преди да се насочим към Баба Вида.

За да разгледате единствената изцяло запазена крепост в България, е необходимо да я посетите между 8.30 и 17 ч. (в делнични дни) или между 10 и 17 ч. (в празнични), както и да заплатите вход от 4 лв. Със сигурност ще чуете за Вида. Дали легендата за кръстницата на крепостта е истина, може само да се гадае. Дъщеря на болярин, впечатлена от тежкия брачен живот на по-големите си сестри, тя решила да не се омъжва и живяла в крепостта до края на живота си, разказва легендата.

Е, разхождайки се из масивната постройка от бял камък, кацнала на брега на Дунав, въображението на човек няма как да не се разпали. И да разгори с още по-фантастични легенди за галантни рицари и благородни девойки. Красиво е.

Единствената забележка може да се отправи към оскъдната информация – за какво са се използвали отделните помещения и малко повече подробности какво се е случвало с крепостта през вековете. На входа е поставена една табела с историята на Вида и две-три думи за времето, когато крепостта се е използвала за затвор и толкоз. Но от друга страна гледката е толкова прекрасна, че на кого са му нужни табели.

Магурата, първи опит

След баба Вида и на път за Белоградчик целта ни беше Магурата. Една от най-големите и красиви пещери в България, тя е разположена в Рабишката могила, на 17 км. от Белоградчик. За съжеление, заблудени от информацията в случаен сайт, пристигнахме около 17 ч. – навреме, както си мислихме, за последната група. Но не – работното време е от 10 до 16.30 ч.

В действителност в пещерата се влиза на всеки кръгъл час с гид, с изключение на последната група, която влиза в 16.30 ч. Входът е 5 лв. на човек, плаща се още 5 лв. общо за цялата група за ескурзовод (поне сумата за нашата група от 6 човека беше толкова) и още по 5 лв. на човек, ако групата иска да разгледа скалните рисунки. Повярвайте – струва си – ще се опитам да ви убедя малко по-нататък.

Малко разочаровани от неуспешния опит за пещерно разузнаване, решихме все пак да разгледаме още нещо, преди да се отправим към Белоградчик. На разположение се оказа Рабишкото езеро. Горещо препоръчвам за топли, слънчеви дни. На нас обаче ни се падна хладен и дъждовен и не успяхме съвсем да му се насладим. Струва си човек да се върне отново там.

Белоградчик

Скалите над града със сигурност си заслужават номинацията за ново чудо на света. Разходката сред и над тях, както и посещение на белоградчишката крепост са сред нещата за вършене в Белоградчик. Входът за крепостта е 2 лв., а гледката отгоре – безценна. Няма да се впускам в повече подробности – отидете и се убедете сами!

Самият град е малък, симпатичен, поддържан и с хубави сгради от началото на 20-и век от двете страни на централната улица. Единствен недостатък на спретнатия център – грозният 4-звезден хотел, който се набива на очи отвсякъде. Впечатлението донякъде оправя реставрираната сграда на училището срещу него и капсула на времето, вдълбана в плоча отпред.

Магурата, втори опит

belogradchik Magurata and Vidin

Този път успешен. Пещерата е внушителна и красива, и повече отколкото очаквах да бъде, включително с хлъзгавите стълби. Темперетурата вътре целогодишно е 12 градуса – имайте го предвид, ако я посещавате в жегите, за да се подготвите с жилетка или нещо друго подходящо. Препоръчвам горещо да се разделите с допълнителните 5 лв. и да разгледате праисторическите рисунки – жестоки са!

И на финал – подарете си някой приятен уикенд в разглеждане на тези красоти.

Огняново

English Български

Местоположение: Югозападна България  
Тип: на път с кола; спа; исторически забележителности; България
Подходящо за деца: да

Желаете да съчетаете почивка в планината с релаксиращ спа уикенд? Тогава трябва да изберете Огняново за следващата си ваканция. Селото, известно с горещите си минерални извори, се намира в Родопите, в долината на река Места.

Огняново

Разположено е на 125 км от София и може да се достигне чрез автобус или кола. Има множество хотели и къщи за гости както в Огняново, така и в съседните Гърмен и Мърчево. Всъщност трите селища почти са се слели. Но минералните извори са само в Огняново.

При нашия престой бяхме отседнали в къща на приятели, но избрахме хотел Терма Витае, за да се отдадем на спа процедури. Хотелът разполага с голям вътрешен басейн и външно джакузи и басейн. Горещо препоръчваме външното джакузи, дори през зимата. Водата е изключително приятна, а гледката на планините наоколо – впечатляваща

Какво още може да се прави наоколо? Има много варианти…

Античният римски град Никополис ад Нестум е на няколко километра. В центъра на съседното село Гърмен пък може да видите изумително дърво – чинар на над 600 години. Гоце Делчев също е близо (на 12 км) и ще ви изненада с много приятен градски парк.

Ognyanovo

Не далеч от Огняново са разположени селата Ковачевица и Лещен, в които са запазени стари и красиво реставрирани къщи от 19-и век. Те са със сигурност си заслужават да се видят.

Кукери в Перник

English Български

Местоположение: Западна България
Тип: 1 ден около София; фестивали; България 
Подходящо за деца: да

Перник не е сред най-красивите градове на България – това е добре известно (с извинение към жителите на града, но той със сигурност си има други достойнства). Всяка година обаче в края на януари градът облича фестивалните си дрехи и  попада в плен на магия, музика и кукери. Настава времето на „Сурва“. Маскирани мъже танцуват по улиците, тежки звънци висят от костюмите им, изпълвайки въздуха с радостни звуци.

Коренът на този обичай може да се открие в древни ритуали, все още живи във фолклорните ни традиции.  Кукерите излизат, за да прогонят злите духове и да донесат късмет, здраве и щастие на хората. В различните краища на България техният танц може да започне по различно време – от Коледа до Великден.

Кукери в Перник

Ежегодните карнавални игри в Перник „Сурва“ продължават 3 дни, от петък до неделя в последната седмица на януари. Те протичат с представлението на кукерски състави от цялата страна и чужбина. През последните години фантазията на участниците в традиционния фестивал няма граници и костюмите им стават все по-живописни. Повярвайте ни: определено си заслужава човек да отскочи и да види на живо колоритните кукери, събрани в Перник от цяла България и света. Особено ако времето е благосклонно и подари няколко слънчеви часа през януарския уикенд.

Ако изпуснете „Сурва“, не се притеснявайте. Може да се насладите на кукерските игри в Широка Лъка, които се провеждат в началото на март. Живописното родопско селце е перфектно и за кратка ваканция.